Чудовищната пропаганда на МоSSковия, за която всички мълчат

Предговор на Контра Пропаганда

Холокоста – едно от най-чудовищните престъпления срещу човечеството. На стълба на позора отново ще бъде вързана Германия – извършителят. Отново ще си спомним за нацистктие престъпления. Но отново ЦЕЛИЯТ СВЯТ и на Запад и на Изток ще забрави и ще премълчи изключително важни факти за вдъхновителите на това престъпление. Отново ще премълчи за вдъхновителите на #Пропагандата, която подковава тогава, оправдава и днес това чудовищно деяние. Така се скрива мощта на #Пропагандата, чрез разпространяваната от нея Лъжа да зомбира хиляди, милиони и да прави немислимите, мащабни злодейства възможни.

В края на 19-и век тайните служби на Московия създават чудовищен фалшификат. По нареждане на шефа на „охранката“ в Париж, Пьотр Рачковски, агентът Сергей Головински съчинява „Протоколите на старейшините от Цион“. Първото издание е през 1903 в Петербург. То обслужва поредната анти-еврейска вълна на омраза в Руската империя, при която са извършени редица погроми и са убити 2000 евреи. Така „Протоколите“ започват своето пътешествие по света, белязано със смъртта на милиони.

"Руските корени на нацизма", Майкъл Келог, Издателство на Университета на Кембридж, 2005г. Тази книга е изключително свидетелство за влиянието, което белогвардейците и техните теории за "световния еврейски заговор" имат върху Хитлер и Националната Социалистическа Германска Работническа Партия. Майкъл Келог има рядката възможност да работи с руските архиви преди тяхното повторно затвяряне от Путин в началото на 2000-те години. Той работи с документи на тайните служби на Ваймарската република, които след 1945 г. са заграбени и засекретени от Московията. Освен това Келог има достъп и до документи на тайните служби на Франция, които първоначално са заграбени от нацистите, а след това от СССР. Той също така работи и с руски архиви и прави много подробно изледване на крайните политически течения като Черностониците и техните аналози в Германия, анализирайки общите основи, които позволяват белогвардейци и нацисти да се съюзят за поход срещу СССР и "световното юдейство".

„Руските корени на нацизма“, Майкъл Келог, Издателство на Университета на Кембридж, 2005г. Тази книга е изключително свидетелство за влиянието, което белогвардейците и техните теории за „световния еврейски заговор“ имат върху Хитлер и Националната Социалистическа Германска Работническа Партия. Майкъл Келог има рядката възможност да работи с руските архиви преди тяхното повторно затвяряне от Путин в началото на 2000-те години. Той работи с документи на тайните служби на Ваймарската република, които след 1945 г. са заграбени и засекретени от Московията. Освен това Келог има достъп и до документи на тайните служби на Франция, които първоначално са заграбени от нацистите, а след това от СССР. Той също така работи и с руски архиви и прави много подробно изледване на крайните политически течения като Черностониците и техните аналози в Германия, анализирайки общите основи, които позволяват белогвардейци и нацисти да се съюзят за поход срещу СССР и „световното юдейство“.

Московията се сдобива с милиони еврейски поданици след заграбването на полски територии в края на 18-и век. Така империята става държавата с най-голямо еврейско население (над 5 млн). На евреите е разрешено да живеят само в Прибалтика, Полша и Украйна. Предразсъдъците срещу юдеите, валидни за цяла Европа по това време, в Московията се задълбочават, особено след атентата срещу Александър II, за който властта обвинява евреите (абсолютно незаслужено). Синът на Александър II – Александрър III подпаднал под влиянието на крайни шовинисти, автократи и противници на всякакви демократични реформи като Константин Победоносцев предприема редица сурови анти-еврейски мерки. Така антисемитизмът в Руската империя достига върхови измерения още в 80-те години на 19-и век. Дирижираните от властта погроми, рестрикции и репресивни закони мотивират повече от 2 милиона евреи да напуснат Московията в периода 1880-1920.

Очевидната причина за създаването на „Протоколите“ е да се лепне петно на модерните политически течения, които се противопоставят на абсолютната царска власт, да се мотивира крайна националистическа вълна, която да защитава „руските устои“ и Империята. И наистина в 1905 г. в Московия се основава крайното политическо движение „Съюз рускаго народа“, по-известни като „Черносотниците“, което бързо се разраства. Именно Черносотниците са първите, които предлагат  тоталното изтребление на евреите, като решение на „еврейския въпрос“ …

Близките до царя черносотници, служат за възпиране на прогресивните политическите течения, но се провалят – те се разпадат на отделни фракции. Така през 1917-а черносотниците са безпомощни пред събитията от Февруарската революция и Октомврийския преврат. Офицерският корпус на руската царска армия обаче е заразен от антисемитизъм. Още през 1915 г. московската армия предприема мерки за депортация на евреи в районите на бойните действия. Когато избухва гражданската война антисемитизмът сред белите е особено силен. Анти-еврейската пропаганда отново достига високи измерения с твърдението, че Болшевишкия преврат е част от плана на юдеите за световна доминация. Разбира се, това не отговаря на истината. Евреите членове на болшевишката партия са едва 958 преди 1917, а по-късно броят нараства бързо поради простия факт, че враговете на Червените извършват чудовищни анти-семитски погроми в Украйна и Белорусия, убивайки 150 000 души.

Голямата част от белогвардейците бягат в Западна Европа, след като са разгромени от болшевиките. Сред тях са изключително богати руски аристократи. Всички те са решени на реванш срещу Съветите. Те намират съюзници сред крайните немски реакционери, които се борят с надигналата се интернационална социалистическа вълна в Германия. Така теориите за световния еврейския заговор, еврейския болшевизъм, попадат на плодородна почва в раздираната от политическо противопоставяне Европа след края на Първата световна. „Протоколите“ са пренесени от белогвардейци и са публикувани с техни пари във вестници и хилядни тиражи.

Поразен от Протоколите е и изгряващия политик Адолф Хитлер. Той дори защитава истинността на твърденията от Протоколите в „Моята борба“. Спори се точно кога Хилтер става яростен антисемит. Безспорно е обаче, че първите сигурни сведения за това са след Първата световна война и контактите му с белогвардейската реакционна органзиация „Aufbau“ (Възраждане), чиито лидери са негови близки сподвижници, донори а един от тях дори втори в партията на националнтие социалисти и основен идеолог на нацизма – Алфред Розенберг. Именно поданникът на Московия, балтийския немец Алфред Розенберг е посочен от Хитлер за лидер на партията, докато той лежи в затвора след неуспешния Бирен пуч от 1923 г. Розенбер е и един от приносителите на Протоколите от Московия в Германия.

Всъщност хитлеровия национален социализъм е реакция на интернационалния социализъм/комунизъм на болшевиките и на „световния еврейски капитализъм“. Идеолозите на нацизма, начело с Адолф Хитлер не са оставили и сянка на съмнение в това отношение.

Протоколите са публикувани в милионни тиражи в нацистка Германия. Те служат за идеологическа опора в чудовищния терор срещу евреите през Втората Световна Война.

След нейния край Протоколите са отново взети на въоръжение от … Москва. Този път с тяхната пропаганда са заразени мюсюлманите. Издадени в тираж от стотици хиляди, Протоколите зомбират хиляди араби, иранци, турци и др. във времената на Студената Война.

Днес хибридите на Москва продължават да сеят антисемиткса пропаганда по целия свят. У нас най-яркият представител в това отношение е Волен Сидеров.

Моше Шарон

Преди 120 години руският имперски еквивалент на 6-о главно управление на Държавна сигурност създава фалшификат, чието значение и последствия не могат да се сравнят с никой друг „документ“, създаден от човечеството. Така наречените „Протоколи на мъдреците от Сион“.

"Протоколите на мъдреците от Цион" е категорично най-сатанинската книга в историята на човечеството. Развитите в нея твърдения служат за унищожението на милиони хора, 90% от европейското население на Европа - 6 милиона. На базта на този фалшификат, издаден в безброй различни формати и езици, милиони копия, редица тиранични режими строят своята пропаганда - от националните социалисти на Хитлер до фанатичните ислямисти на Иран. На базата на лъжите в "Протоколите" Хитлер строи своята анти-семитска пропаганда. Наистина, Европа до това време познава антисемитизма, но "Протоколите" го издигат на ново невиждано до тогава ниво. За пръв път антисемитизма започва да обвинява евреите за мащабен, световен заговор, целящ разлагането, опорочаването, превземането и унищожението на човечеството.

„Протоколите на мъдреците от Цион“ е категорично най-сатанинската книга в историята на човечеството. Развитите в нея твърдения оправдават пропагандно унищожението на милиони хора, на 90% от еврейското население на Европа – 6 милиона в Холокоста. На базта на този фалшификат, издаден в безброй различни формати и езици, милиони копия, редица тиранични режими строят своята пропаганда – от националните социалисти на Хитлер до фанатичните ислямисти на Иран. На базата на лъжите в „Протоколите“ Хитлер строи своята анти-семитска пропаганда. Наистина, Европа до това време познава антисемитизма, но „Протоколите“ го издигат на ново невиждано до тогава ниво. За пръв път антисемитизма започва да обвинява евреите за мащабен, световен заговор, целящ разлагането, опорочаването, превземането и унищожението на човечеството.

До ден днешен Русия си остава най-антисемитската страна в света, но не това е движещата сила за създаването на този толкова забележителен фалшификат. За да разберем причините, трябва да се потопим в контекста на времето, в което са съчинени и разпространени Протоколите. А преследваните цели са две: едната, разбира се, е да се посочи вътрешен враг, който при широко разпространения антисемитизъм – от битово до най-високо ниво в империята – не е толкова трудно да се досетим кой е; по-важна обаче е другата цел – разпространявайки този смъртоносен фалшификат, най-консервативните кръгове в Руската империя опитват да спрат нейната модернизация.

Гравюра - убийството на Александър II. Бронираната карета на царя е спряна от бомба, хвърлена под теглещите коне от Николай Рисяков, неделя 1.03.1881 (стар стил) . Взривът убива един от охраняващите казаци, водачът на каретата и ранява няколко случайни минувачи. Царят е невредим, но слиза от каретата, въпреки настояванията на охраната да напусне мястото веднага. Той им отговаря: "Благодарение на Бог съм жив!". В този момент втори терорист Игнаси Гриневецки хвърля втора бомба в краката на Императора с вик: "Много рано благодариш на Господ". Взривът разкъсва краката и корема на Александър II, който умира в ужасна агония часове по-късно.

Гравюра – убийството на Александър II. Бронираната карета на царя е спряна от бомба, хвърлена под теглещите коне от Николай Рисяков, неделя 1.03.1881 (стар стил) . Взривът убива един от охраняващите казаци, водачът на каретата и ранява няколко случайни минувачи. Царят е невредим, но слиза от каретата, въпреки настояванията на охраната да напусне мястото веднага. Той им отговаря: „Благодарение на Бог съм жив!“. В този момент втори терорист Игнаси Гриневецки хвърля втора бомба в краката на Императора с вик: „Много рано благодариш на Господ“. Взривът разкъсва краката и корема на Александър II, който умира в ужасна агония часове по-късно.

На 1 март 1881 руската терористична организация (в съветската литература я наричат „революционна“) „Народна воля“ убива Александър II – царят Освободител. Веднага трябва да кажем, че те уж се стремят към демократизация на империята, но с убийството постигат точно обратния ефект, защото наследникът Александър III спира всички реформи, започнати от баща му. Разследването на убийството показва, че всички, замесени в него, са руснаци (има и едно спорно изключение – Геся Гелфман, която е еврейка, живееща на семейни начала с руснак, член на организацията. На съда тя е единствената, която отрича участието си в убийството). Консервативната руска върхушка е ужасена – образованото градско съсловие прави и хвърля бомби и извършва политически убийства! Това в никакъв случай не трябва да стига до масата руско население. Спешно трябва да се посочи друг враг. И това, разбира се, са евреите.

От 1791 година евреите в Руската империя живеят във въведената от Екатерина Велика „Черта на заселване“ и са със силно ограничени права – не могат да живеят в големите градове, не могат да притежават земя и да се занимават със земеделие, не могат да се записват в университетите. Трябва обаче да признаем, че имат и една свобода – не са крепостни.

Антисемитизъм в Русия винаги е имало, но едва през XIX век Европа ще научи от там думата „погром“.

Да се върнем на 1881, годината, в която Александър III наследява убития Цар Освободител. Първата работа на младия император е да обяви реформите, замислени и започнати от баща му за „неудачен експеримент“, за лудост. След това се обгражда с хора, които споделят това негово мнение – най-реакционната върхушка на империята. Например, за министър на вътрешните работи е назначен един от най-големите мракобеси на Русия, на чието име в София има улица – добре познатият граф Игнатиев.

Срещу царя Освободител са правени редица опити за покушение преди успешния. Още след първия опит е създаден специален отдел към Департамента на полицията, който да следи за терористична дейност. При Александър III Охранката, както започнали да наричат този отдел, се превръща в политическа полиция – първообраз на Гестапо, КГБ или на Шести отдел на ДС. Но в арсенала на Охранката влиза не само наблюдението и преследването на политическите врагове. Един от най-важните й инструменти е да създава слухове, клевети и фалшификати, с които да дискредитира революционерите – не всички са били терористи и болшевики, имало е сред тях и истински демократи (методи, които до ден днешен не са се променили). Именно един такъв фалшификат са Протоколите. Те трябва да внушат на населението, че тероризма и революционното движение на са нищо друго, освен еврейски заговор.

И действително първата вълна от погроми започва почти веднага след убийството на Александър II и продължава няколко години. Вярно, някои историци считат, че това е втора вълна, но първата е свързана с противопоставяне между етнически малцинства на територията на днешна Украйна (гърци срещу евреи).

Нататък нещата стават още по-любопитни. Някои от министрите, които внукът на Александър II – Николай II наследява след смъртта на баща си (Александър III), претърпяват своеобразна еволюция. От високите си позиции те виждат, че без модернизация и демократизация империята е обречена. На това се противопоставят старите пазители на статуквото и крайната монархическа организация „Съюз на руския народ“, т. нар. „черносотници“ (от черная сотня – черна стотица; сотнята е войскова единица в казашките отряди). Именно черносотниците стават първите разпространители на Протоколите, но те вече са насочени не само срещу революционерите, но и срещу онази част от интелигенцията и управляващите кръгове, които искат реформи и модернизация.

Това е руската част от контекста, в който се появяват „Протоколите на ционските мъдреци“. Има и европейски контекст. През 1894 г. във Франция е проведен скандалният процес „Драйфус“, в който върху евреин офицер е хвърлена вината на друг офицер за шпионаж в полза на Германия. Доказателствата са дотолкова очевидно изфабрикувани, че цяла прогресивна Европа скача. Но едновременно с това се надига и мощна вълна от антисемитизъм, която засяга преди всичко Франция. Така сцената е подготвена за гнусната пиеса, която през следващия век ще коства милиони животи.

Пьотр Рачковски шефът на тайната полиция на Царска Русия в Париж, по чието нареждане, агентът Матвей Головински съставя фалшификата "Протоколите на старейшините от Сион", преписвайки цели текстове от слабо известни френски книги.

Пьотр Рачковски шефът на тайната полиция на Царска Русия в Париж, по чието нареждане, агентът Матвей Головински съставя фалшификата „Протоколите на старейшините от Сион“, преписвайки цели текстове от слабо известни книги.

Днешните изследователи са почти единодушни по няколко пункта. Първо, Протоколите са съставени в Париж в средата на 90-те години на 19-и век по личното разпореждане на Пьотър Иванович Рачковски, шеф на задграничната агентура на Департамента на полицията (Охранката) в Париж. Рачковски е известен със съставянето на множество фалшификации (например разпространява фалшиво писмо, писано уж от Плеханов), внедряване на свои хора в средите на революционерите, които извършват провокации, водещи до ареста на невинни хора, и всякакви други интриги. Той е сред най-ярките противници на либерални реформи в империята. През 1902 година пише писмо до новоназначения директор на Департамента на полицията Лопухин, известен със своите либерални възгледи. В това писмо той нарича стремежа на демократично мислещите в Русия хора към създаване на конституция „бълнуване“. Сред най-ненавижданите от Рачковски и от черносотниците въобще политици е министърът на финансите Сергей Вите, който въвежда в Русия златния стандарт, сключва изгодни заеми със Запада и се стреми бързо да модернизира икономиката. Сред сътрудниците на Вите има и покръстени евреи – нещо немислимо за върхушката. Не напразно се смята, че реформаторът е сред главните мишени, заради които са писани протоколите. Да направим едно сравнение. Програмата, приписвана на „ционските мъдреци“ включва: интернационализиране на капитала, създаване на монополи, създаване на паричен дефицит чрез въвеждане на златен стандарт, кредитиране на промишлеността, с което да се гарантира нейната задлъжнялост. Програмата на Сергей Вите: Въвеждане на златен стандарт, кредитиране на едрия бизнес, привличане на чуждестранни инвестиции. Приликата между двете програми буквално се набива на очи.

Матвей Головински, "журналист" но всъщност агент на царската тайна полиция, идентифициран като автор на фалшификата "Протоколите на старейшините от Сион", от няколко изследвователи и свидетели. Още като студент по право Головински (който произхожда от руски благороднически род) става член на контра-революционната анти-семтиска организация "Свято братство" а по същото време и агент на руските тайни служби. В Париж той служи под началството на Рачковски, и създава по нареждане няколко фалшификата, пише материали в пресата под прикритието на журналист. По време на гражданската война в Русия, обръща палачинката и започва да работи за болшевиките. Умира през 1920г.

Матвей Головински, „журналист“ но всъщност агент на царската тайна полиция, идентифициран като автор на фалшификата „Протоколите на старейшините от Сион“ от няколко изследвователи и свидетели. Още като студент по право Головински (който произхожда от руски благороднически род) става член на контра-революционната анти-семтиска организация „Свято братство“ а по същото време и агент на руските тайни служби. В Париж той служи под началството на Рачковски и създава по нареждане няколко фалшификата, пише материали в пресата под прикритието на журналист. По време на гражданската война в Русия, обръща палачинката и започва да работи за болшевиките. Умира през 1920г.

Второто, за което са съгласни изследователите, е, че „Протоколите на ционските мъдреци“ са компилация – плагиат от няколко произведения. На първо място е брошурата на Морис Жоли „Диалог в ада между Макиавели и Монтескьо“. Тя е издадена анонимно, защото е била изцяло насочена срещу Наполеон III, което в тогавашна Франция е било престъпление. На второ място е глупавият антисемитски и отдавна забравен роман на немеца Херман Гьодше „Биариц“, в една от главите на който ционските мъдреци се срещат на Пражкото еврейско гробище. Най-забавното е, че и двете произведения съдържат плагиатство – както посочва Умберто Еко, Морис Жоли заимства за брошурата си от романите на Йожен Сю, а Херман Гьодше краде цялата глава за Пражкото гробище от романа на Александър Дюма „Жозеф Балзамо“. Така погледнато „Протоколите“ са плагиат на плагиата.

И още нещо, което обединява изследователите – това е вероятността протоколите да са компилирани от руския писател и журналист и агент на Охранката в Париж Матвей Головински. Тази хипотеза е подкрепена от поне няколко свидетелства. Княгиня Екатерина Радзивил и нейната приятелка Хенриета Херблет утвърждават, че Матвей Головински им е показвал тетрадка, съдържаща протоколите. Направило им впечатление мастиленото петно на корицата. По-късно французинът на френска служба граф Александър дю Шайла разказва, че е виждал същата тетрадка у най-известния издател на Протоколите Сергей Нилус. Към Рачковски и неговите агенти сочи и най-известния руски шпионин и агент във Франция Анри Бинт (племенник на убиеца на Пушкин Дантес).

Има и изследователи, които считат, че Протоколите всъщност са руско черносотническо „народно творчество“.

За нас е важно, че те за първи път в съкратен вид и под друго заглавие се появяват през 1902 година във вестника на един от най-известните антисемити и черносотници – Павел Крушеван, човек лично отговорен за един от най-кървавите погроми в Руската империя – в Кишинев през 1903 г. Пълното издание е в книгата на видния религиозен мистик и фанатик и шарлатанин Сергей Нилус „Великое в малом“ през 1905 година. От там те тръгват триумфално да шестват по света. Най-широкото им разпространение е след руската революция и по време на гражданската война.

Сергей Нилус, руски религиозен фанатик и мистик издава първи фалшификата "Протоколите на сионските мъдреци", като част от книгата му "Великое маломъ" през 1905г. в Петербур. Разследване, наредено от министър председателя Пьотр Столипин, бързо установява, че "Протоколите" се появяват за първи път в Париж, Франция през 1897-1898 в разгара на антисемитската истерия покрай делото "Драйфус". Това съвпада напълно фактите и с показанията на други очевидци, които сочат, че "Протоколите" са съставени от агента на руската Охранка Матвей Головински по нареждане на шефа на парижкото бюро на Охранката, Пьотр Рачковски.

Сергей Нилус, руски религиозен фанатик и мистик издава първи фалшификата „Протоколите на мъдреците от Сион“, като част от книгата му „Великое маломъ“ през 1905г. в Петербур. Разследване, наредено от министър-председателя Пьотр Столипин, бързо установява, че „Протоколите“ се появяват за първи път в Париж, Франция през 1897-1898 в разгара на антисемитската истерия покрай делото „Драйфус“. Това съвпада напълно фактите и с показанията на други очевидци, които сочат, че „Протоколите“ са съставени от агента на руската Охранка Матвей Головински по нареждане на шефа на парижкото бюро на Охранката – Пьотр Рачковски.

В Германия те се появяват през 1920 година (има предположение, че е занесена там от руският гражанин Алфред Розенберг, но всъщност има много други „вносители“) под заглавие Die Geheimnisse der Weisen von Zion и за отрицателно време претърпяват десетки издания в стотици хиляди копия. Самият Хитлер отбелязва, че „В каква степен цялото съществуване на еврейството се крепи върху безкрайна лъжа, най-добре показват толкова ненавистните на евреите “Протоколи на еврейските мъдреци”.

bundesarchiv_bild_183-1985-0723-500_alfred_rosenberg

Алфред Розенберг, роден 31.12.1893 (стар стил) в Талин, Естонска Губерния, Русия, осъден на процеса срещу нацистите в Нюрнберг за военни престъпления и престъпления срещу човечествтото, обесен на 16.10.1946. Розенберг е от семейство на богат търговец от Латвия. Учи за архитект в Политехническия университет на Рига и инженер в Московския висш технически университет. 30.11.1918 бележи първата му публична изява с реч на тема „Еврейския марксизъм“ в Талин, Естония, тогава окупиран от Германия. Розенберг бяга с отстъпващите белогвардейци в Германия, където се присъединява към белогвардейската анти-болшевишка организация „Aufbau“ (Възраждане). „Aufbau“ и нейните водещи лица влизат в контакт с изгряващата звезда на германската политика Адолф Хитлер. Именно „Aufbau“ и руските белогвардейски кръгове са едни от основните споснори в ранните години на нацистката партия, които жадуват реванш срещу болшевиките. Целите им съвпадат с тези на Адолф Хитлер, който се явява борец срещу интернационалните социалистически течения в Германия, силно повлияни от болшевиките на Ленин. „Aufbau“ се явяват основните разпространители на Протоколите в Германия и според редица сведения именно под тяхното влияние Адолф Хитлер става яростен антисемит и добавя антисемитизма като един от основните мотиви в нацистката идеология, освен анти-болшевизма и идеологията за германското расово превъзходство. Алфред Роенберг публикува редица антисемитски материали в германската преса, основани на Протоколите. Той става и главен редактор на нацисткия официоз „Народен поглед“ през 1923. През 1923-а е назначен от Хитлер за лидер на национал-социалистическата партия, докато Фюрера лежи 9 месеца в затвора заради неуспешния „Бирен пуч“ в Мюнхен. Алфред Розенберг е смятан за основния идеолог на национал-социализма (след Хитлер разбира се). През годините заема редица висши позиции в Национал-социалистическата партия и режим.

 

Почти милион копия на тази лъжа издава в САЩ Хенри Форд. Даден е под съд и изказва извинения на американската еврейска общност, като забранява издаването в чужбина на книгата си „Интернационалните евреи“ (това не попречи през 90-те да бъде издадена в България).

След Втората Световна война, както показва бившият генерал от румънската Секуритате Йон Пачепа, Съветският съюз и КГБ заливат арабските държави с издания на „Протоколите“. И до ден днешен книгата е в арсенала на ислямските фундаменталисти. Един любопитен щрих: три пъти този текст е бил даден под съд – през двайсетте и тридесетте години на миналия век в Южна Африка и Швейцария съдът постановява, че това е фалшификат, който унижава граждани на съответните страни и ги поставя под заплаха. Третият път е през 90-те години в Москва. Но там съдът се произнася, че не е доказано, че Протоколите са фалшификат. Какво да се прави, не можем да очакваме признание от създателите на фалшификата.

Днес пропагандата на Москва продължава да сее тази сатанинска лъжа през своите многобройни пропагандни платформи, платени тролове и пропагандисти. Тъкмо московският хибрид Волен Сидеров е най-изявеният анти семит, любимец на националните "български медии".

Днес пропагандата на Москва продължава да сее в целия свят тази сатанинска лъжа през своите многобройни пропагандни платформи, платени тролове и пропагандисти. У нас тъкмо московският хибрид Волен Сидеров е най-изявеният анти семит, любимец на националните „български медии“.

Ще завършим този обзор с мнението на един руски демократ, член на кадетската партия и депутат в Думата преди революцията Ф. Родичев. Оборвайки както Протоколите, така и легендата, че болшевишката революция е еврейски заговор, той пише в брошурата „Болшевиките и евреите“:

„Болшевиките – това е власт на жидовете‚ казват. Откъде накъде? Болшевиките ги издигна на власт разлагащата се армия‚ а не евреите. Не евреите убиваха в Петроград защитаващите Временното правителство юнкери. Не евреите бомбардираха Москва. Матросите-убийци‚ плаващи не в морето‚ а в кръвта на офицерите‚ – не са евреи … Тези‚ които по призива на Ленин се нахвърлиха да грабят имения и убиваха по система и с наслаждение … – не са евреи‚ обикновени руснаци … Хората се връщат към старата ненавист, както се връщат към старата любов. Защо да търсим нови виновници за всички беди‚ когато старите са ни под ръка? Руският мужик никога не е виновен за греха си. Не, той не е виновен – него „лукавият го е подлъгал“.

Comments

comments