Убийството на Левски е поръчано от граф Игнатиев, но е наредено от султана

На днешната дата, си спомняме за Апостола. Левски е обесен на 18-и февруари 1873-а (6-и февруари старт стил), след незаконен и бърз процес от комисия, който е извън нормите на действащото Османско законодателство (тогава вече модернизирано по европейски образец). По традиция медии, политици и разни организации се надпреварват да възхваляват Апостола и да се възползват от образа му. Също така по традиция същите медии, организации и политици ще пропуснат да отделят внимание на истините около неговата смърт, както и за пореден път да дадат гласност на клишетата, но не и истинските завети на неговото дело.

Янко Гочев

материалът е със съкращения от тук.

За краткото време, в което се е разбрало, че Левски е заловен има разработени и дори приведени в действие доста планове за неговото освобождаване. Поради една или друга причина обаче те не са могли да бъдат успешно осъществени. Трудно е било за краткото време от около един месец да се организира акция с успешен изход. А опитите за спасяване на Апостола по дипломатически път удрят на камък. Въобще българите са направили каквото е било възможно според тогавашните им сили и обстановка.

Големите български възрожденци рано прозират истинските намерения на Руската империя на Балканите. Един от тях е Георги Раковски, който пише политическия памфлет „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, издаден през 1861-а (виж повече тук). Раковски пише този памфлет във връзка мащабното преселение на население - от България по внушение на руската пропаганда и след споразумение с Османската империя се изселват стотици хиляди българи, а се заселва ислямско население (голямата част от черкези, народ, който Русия тотално избива, изселва и изличава от своята територия, населявал земите около днешния Сочи).

Контра Пропаганда: Големите български възрожденци рано прозират истинските намерения на Руската империя на Балканите. Един от тях е Георги Раковски, който пише политическия памфлет „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“, издаден през 1861-а (виж повече тук). Раковски пише този памфлет във връзка мащабното преселение на население – от България по внушение на руската пропаганда и след споразумение с Османската империя се изселват стотици хиляди българи, а се заселва ислямско население (голямата част от черкези, народ, който Русия тотално избива, изселва и изличава от своята територия, населявал земите около днешния Сочи).

Специално внимание съм отделил на двата неуспешни опита за спасяване на Левски, които обикновено се премълчават. В тези опити е заложена идеята за освобождението на Апостола чрез намесата на руската дипломация и зависими от нея лица.  Опитът на д-р Рашко Петров да спаси Левски, търсейки както през 1863г. съдействието на руския вицеконсул в Пловдив българина Найден Геров се провалят. Причината е забраната на руския посланик в Цариград граф Н. Игнатиев  на своя подчинен Н. Геров да използва служебното си положение за тази цел, макар вече да има прецедент и задържаният по същото дело Христо Стоянов, като руски поданик е освободен!




Митът за нацията предател е неделима част от русофилската пропаганда в България. Русофилите не могат да измислят оправдание за безспорния факт, че руската дипломация не си е мръднала пръстта, за да спаси Левски от бесилото, а граф Н. Игнатиев е работил успешно за физическото ликвидиране на великия българин. За да прикрият този факт, русофилите прехвърлят вината върху българския народ, вменявайки му чувство на колективна вина за смъртта на нашия национален герой.

Контра Пропаганда: Княз А. Б. Лобанов - Ростовски, руски пълномощен посланик на Русия в Цариград. На 29 април, в събота, 1861 година, по искането на Вселенската партиаршия, подкрепено от руското посолство в лицето на Лобанов, тримата български владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски са заточени в Диарбекир от османските власти. Тяхното прегрешение - бунтът им за независима Българска Църква. През 1864-а след продължителни и многолюдни протести на българите в Цариград, султанът освобождава владиците. Борбата на Русия срещу Българската Екзархия обаче продължава този път в лицето на граф Игнатиев. Когато в 1870-а под натиска на везира Махмуд Недим паша Вселенската партиаршия признава Българската екзархия, граф Игнатиев лично лобира и постига както неговото уволнение, така и схизмата срещу Екзархията, която продължава до 1945-а.

Контра Пропаганда: Княз А. Б. Лобанов – Ростовски, руски пълномощен посланик на Русия в Цариград. На 29 април, в събота, 1861 година, по искането на Вселенската партиаршия, подкрепено от руското посолство в лицето на Лобанов, тримата български владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски са заточени в Диарбекир от османските власти. Тяхното прегрешение – бунтът им за независима Българска Църква. През 1864-а след продължителни и многолюдни протести на българите в Цариград, султанът освобождава владиците. Борбата на Русия срещу Българската Екзархия обаче продължава този път в лицето на граф Игнатиев. Когато в 1870-а под натиска на везира Махмуд Недим паша Вселенската партиаршия признава Българската екзархия, граф Игнатиев лично лобира и постига както неговото уволнение, така и схизмата срещу Екзархията, която продължава до 1945-а. Повече тук.

Неслучайно казионната историография не дава никакво обяснение за участието на руските дипломати и лично на граф Н. Игнатиев в цялата тази история, завършила с обесването на Левски. Забележителен факт е, че казионните историци, изследователи на опитите за спасяване на Левски изключват всякакви действия за спасяването му по дипломатически път сякаш такива никога не е имало!

Въобще Русия трябва да бъде оправдана за събитията от 1872-1873г. на всяка цена.  За да скрият ролята на Русия, съдействала на турците на убийството на Апостола на българската свобода, русофилите прехвърлят предателството върху българите. Така се използва се гибелта на най-великия българин, за да се насажда колективно чувство на вина и комплекс за малоценност на цели поколения българи. Паралелно се пропагандира митът за „освободителната мисия“ на Русия, която Левски така добре е разобличил.

Контра Пропаганда: Големият разрив между България и Русия се случва със Съединението в 1885-а, когато ярко проличава истинската руска политика и намерения спрямо България, които са коренно противоположни на клишетата, които #Пропагандата и днес внушава. Руската империя се обявява категорично срещу Съединението, насъсква Турция и Сърбия да ни нападнат, изтегля всичките си офицери от българската армия. Султанът не се връзва на русктие внушения, но наивния и амбициозен крал Милан се подлъгва и напада България твърдо убеден, че ще победи младата българска армия, останала без квалифициран офицерски корпус. Сметките му обаче излизат криви ... В месеците след това, Русия организира преврати, метежи, политически убийства, скъсва дипломатически отношения с България. Най-силен глас в тези тревожни за България времена е този на Захари Стоянов, а политикът опълчил се на подлата руска политика е великия Стефан Стамболов. Отмъстителната Русия обаче не забравя ... Захари Стоянов е отровен и умира в страшни мъки в Париж 1888-а, а Стефан Стамболов е заклан публично на пъпа на София 1894-а. Цитатът е от материал на Захари Стоянов във в-к Свобода 19.11.1886 (виж пълният материал тук).

Контра Пропаганда: Големият разрив между България и Русия се случва със Съединението в 1885-а, когато ярко проличава истинската руска политика и намерения спрямо България, които са коренно противоположни на клишетата, които #Пропагандата и днес внушава. Руската империя се обявява категорично срещу Съединението, насъсква Турция и Сърбия да ни нападнат, изтегля всичките си офицери от българската армия. Султанът не се връзва на русктие внушения, но наивния и амбициозен крал Милан се подлъгва и напада България твърдо убеден, че ще победи младата българска армия, останала без квалифициран офицерски корпус. Сметките му обаче излизат криви … В месеците след това, Русия организира преврати, метежи, политически убийства, скъсва дипломатически отношения с България за 10г. Най-силен глас в тези тревожни за България времена е този на Захари Стоянов, а политикът опълчил се на подлата руска политика е великия Стефан Стамболов. Отмъстителната Русия обаче не забравя … Захари Стоянов е отровен и умира в страшни мъки в Париж 1888-а, а Стефан Стамболов е заклан публично на пъпа на София 1894-а. Цитатът е от материал на Захари Стоянов във в-к Свобода 19.11.1886 (виж пълният материал тук).

Четвъртият мит, който рухва окончателно чрез тази книга е този за „големият българофил“ руския посланик в Цариград граф Н. Игнатиев. На този българофоб съм посветил цяла глава. В нея се спирам в детайли на пагубната му роля за хода и развоя на процесите в българското освободително движение. Удивително е как българите не са прочели дори неговите „Записки“, появили се на български език през 1986г. Ако бяха направили това щяха да знаят повече не само за посланика българофоб и неговата дейност, но и за цялата антибългарска насочен на руската политика. От „Записките“ разбираме истинския облик на граф Н. Игнатиев като безапелационен и циничен, руско-имперски прагматик.

Той прави доста неприятни изводи за нас българите, катодори подменя произхода ни. Ние сме включени в голямата група славянски народи, наречени с термина „племена“. Да се говори за „племена“ на Балканите през XIX век в епохата на Възраждането, когато се създава българската нация е исторически анахронизъм, но не и за граф Н. Игнатиев. В употребата на този термин има обиден подтекст, защото племето означава неразвитост. А щом има неразвитост някой трябва да се грижи за неразвития. Това естествено е „грижовната“ Русия, присвоила си такова право от векове.

Контра Пропаганда: Граф Игнатиев е един от най-успешните дипломати на Руската империя. Преди назначението си в Цариград през 1864-а той работи като дипломат в Китай, където благодарение на ловките си политически ходове успява да спечели 1 милион квадратни километра територия в Далечния изток, прехвърлени от Китай на Русия т.нар. Външна Манчурия (виж повече <a href="https://en.wikipedia.org/wiki/Amur_Acquisition" target="_blank">тук</a>). Заради това си постижение той е натоварен с най-важното посланичество на Русия - това в Цариград, тъй като вековната руска политика е овладяването на Проливите. В столицата на Османската империя Игнатиев е титулуван "вицеимператор", бил е най-влиятелният чужд дипломат в Цариград и е имал огромно влияние над султанската администрация.

Контра Пропаганда: Граф Игнатиев е един от най-успешните дипломати на Руската империя. Преди назначението си в Цариград през 1864-а той работи като дипломат в Китай, където благодарение на ловките си политически ходове успява да спечели 1 милион квадратни километра територия в Далечния изток, прехвърлени от Китай на Русия т.нар. Външна Манчурия (виж повече тук). Заради това си постижение той е натоварен с най-важното посланичество на Русия – това в Цариград, тъй като вековната руска политика е овладяването на Проливите. В столицата на Османската империя Игнатиев е титулуван „вицеимператор“, бил е най-влиятелният чужд дипломат в Цариград и е имал огромно влияние над султанската администрация.

Посочена е и „целта“ на руските „грижи“ спрямо българския народ“: „да държим в нравствено подчинение съседните области (т. е. България – б. м.) и да превърнем българското население … в послушно оръдие на руската политика…“

И още важен текст от „Записките“ на граф Н. Игнатиев: „За свой съюзник и приятел в Европа можем да смятаме само този, чиито главни интереси не противоречат на нашите, който може в даден случай да ни помогне съзнателно или даже неволно да се доближим до решаването на нашата историческа задача: завладяването на Проливите, установяване на присъствие в Цариград, освобождаване и обединяване на славяните под ръководството на Русия върху развалините на Турция и Австрия“.

Контра Пропаганда: Христо Ботев е още един от титаните на българското движение за политическа независимост, който ясно осъзнава истинските цели на Русия на Балканите. #Пропагандата, пипалата на Русия в нашата родина, правят всичко възможно, неудобните истини от творчеството на Ботев да останат скрити за българите в учебници и медии. Ботев пише тези слова в бр. 13 на издавания от него в-к "Знаме" от април 1875-а. Преди време #Пропагандата надигна вой и се опита да изкара написаното от Ботев фашификат. Цитатът само че може да бъде намерен от всеки, чрез онлайн архива на Националната библиотека (влез първо тук), след това избираме "Продължаващи издания 1844 - 1878", в появилия се прозорец избираме в първото поле вестник, а за заглавие - Знаме. От резултата избираме броят който ни интересува - има само един през месец април 1875 и дабъл-кликваме с мишката на желания брой. Първоначално се показва само първата страница - отиваме на преглед и цъкаме в/у плюса. След кратко изчакване, се зареждат и останалите налични три страници от броя. Последната страница е тази която ни интересува. Ботев е разбирал много добре истинските намерения на Русия освен заради познаването си на съдбата на българите в Бесарабия, но и поради близостта си с полското освободително движение. По това време голяма част от Полша е под властта на Русия, а поляците са подложени на жестоки репресии (било е забранено дори да се ГОВОРИ на полски!). Повече за истинското отношение на Ботев към Русия може да прочетете тук.

Контра Пропаганда: Христо Ботев е още един от титаните на българското движение за политическа независимост, който ясно осъзнава истинските цели на Русия на Балканите. #Пропагандата, пипалата на Русия в нашата родина, правят всичко възможно, неудобните истини от творчеството на Ботев да останат скрити за българите в учебници и медии. Ботев пише тези слова в бр. 13 на издавания от него в-к „Знаме“ от април 1875-а. Преди време #Пропагандата надигна вой и се опита да изкара написаното от Ботев фашификат. Цитатът само че може да бъде намерен от всеки, чрез онлайн архива на Националната библиотека (влез първо тук), след това избираме „Продължаващи издания 1844 – 1878“, в появилия се прозорец избираме в първото поле вестник, а за заглавие – Знаме. От резултата избираме броят който ни интересува – има само един през месец април 1875 и дабъл-кликваме с мишката на желания брой. Първоначално се показва само първата страница – отиваме на преглед и цъкаме в/у плюса. След кратко изчакване, се зареждат и останалите налични три страници от броя. Последната страница е тази която ни интересува. Ботев е разбирал много добре истинските намерения на Русия освен заради познаването си на съдбата на българите в Бесарабия, но и поради близостта си с полското освободително движение. По това време голяма част от Полша е под властта на Русия, а поляците са подложени на жестоки репресии (било е забранено дори да се ГОВОРИ на полски!). Повече за истинското отношение на Ботев към Русия може да прочетете тук.

Граф Н. Игнатиев е враг на българското национално движение през Възраждането, както на черковниците, които изпраща на заточение, така и на революционерите ни, които не подкрепя, а преследва. Той е главният манипулатор и изкусен играч в сянка на „процеса“ срещу Левски. През 1872-1873г. граф Н. Игнатиев изиграва ключова роля за смъртта на Левски, тъй като не само не го спасява, но и задкулисно диктува поведението на софийските комисари. На практика убийството на Левски е поръчано от него, но е наредено от султана, който потвърждава искането на комисарите и Портата за смъртно наказание на Апостола.




По време на заседанията на Софийската комисия има едно много дълбоко и сложно задкулисие. Всички членове на комисията са поставени лица. Българите фактически са одобрени за членове от всесилния руски посланик в Цариград „вицеимператора“ граф Н. Игнатиев. Включени са по негово настояване. В личната квота на руския посланик са председателят на комисията Али Саиб паша грузинец по произход и Ив. х. Пенчович, който се води туркофил заради присъствието си във висшата османска администрация в Цариград, но също така и скрит русофил, който от години наред е в тайни задкулисни връзки с граф Н. Игнатиев.

Контра Пропаганда: Снимка на писмото-доклад на граф Игнатиев до външния министър на Русия Горчаков. Снимката е благодарение на Георги Георгиев, вижте неговия материал по темата тук. Превод от френски: Доклад на граф Игнатиев 157. – 25 януари 1873. № 30. Пера, 18/30 януари 1873. Господин Канцлер, Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил ЗАДОВОЛИТЕЛНО решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук. Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор. Безспорно е, че ЩАСТЛИВИЯ ИЗХОД от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е ПОСЛЕДВАЛ НАШИТЕ СЪВЕТИ. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоя- телствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото. Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер,на Ваше Височество, най-смирен инай-покорен слуга Н. Игнатиев

Контра Пропаганда: Снимка на писмото-доклад на граф Игнатиев до външния министър на Русия Горчаков. Снимката е благодарение на Георги Георгиев, вижте неговия материал по темата тук. Превод от френски: Доклад на граф Игнатиев 157. – 25 януари 1873. № 30. Пера, 18/30 януари 1873. Господин Канцлер, Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил ЗАДОВОЛИТЕЛНО решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук. Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор. Безспорно е, че ЩАСТЛИВИЯ ИЗХОД от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е ПОСЛЕДВАЛ НАШИТЕ СЪВЕТИ. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоя- телствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото. Имам чест да съм с най-дълбоко уважение Господин Канцлер,на Ваше Височество, най-смирен инай-покорен слуга Н. Игнатиев

Писмото му от 25.01.1873г. до канцлера А. Горчаков бележи неговия личен триумф в тази важна и деликатна мисия. От съдържанието на писмото личи, че граф Н. Игнатиев като истински “българоубиец“ изпитва голяма радост от поръчания успешен завършек на „Софийската афера“, т. е. убийството на Васил Левски и заточението на неговите другари, членове на БРЦК. Руският дипломат изрично подчертава, че „щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети“.

С убийството на Левски граф Н. Игнатиев постига важна приоритетна цел на руската имперска политика на Балканите – възвръщане на контрола над българското освободително движение.
Самостоятелно българско въстание не може да има, защото според Азиатския департамент българският народ не трябва да се освобождава сам, а трябва да бъде освобождаван от Русия, за да бъде разделян и подчиняван (поробван), така както самият Апостол на българската свобода е предупреждавал.

0093_yanko_gochev_001
На 9 февруари в зала „Вяра“ на Градската библиотека – София, от 18.00 ч. беше представена най-новата книга на Янко Гочев – „Убийството на Васил Левски – виновниците
Янко Гочев е роден на 18.07.1975 г. в гр. Първомай, област Пловдивска. През 1996 г. завършва с отличен успех специалността „История и география“ в историческия факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий“ и придобива квалификация „магистър“. През 2005 г, отново с отличен успех завършва специалността „Право“ на Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Н. Рилски“, Благоевград с образователно квалификационна степен „магистър“ и професионална квалификация „юрист“. Между историята и правото, голямата му любов си остава историята, проявява траен и задълбочен интерес към българската военна история и дипломация и международните отношения. Книгите на Янко Гочев, особено обемистият му труд „Руската империя срещу България“ в 3 тома предизвикват много голям интерес, препоръчваме на всеки родолюбец да се запознае с неговите трудове. Виж тук.

Comments

comments