„Мрачния“ – руският военен, свързан със свалянето на пътническия боинг MH17 над Украйна 2014-а, след това е повишен в генерал и награден

*Заглавието е на Контра Пропаганда

Оригинално заглавие: ИДЕНТИФИКАЦИЯТА НА ХМУРЪЙ1: КАКВО ЗАНАЕМ ЗА КОМАНДИРА ОТ ДНР, ОТГОВОРЕН ЗА СВАЛЯНЕТО НА ПОЛЕТ MH17 НА МАЛАЙЗИЙСКИТЕ АВИОЛИНИИ?

15.02.17 Daniel Romein

Превод на материала от тук.

Тази статия е подготвена и написана от екип изследователи на гибелта на полет MH17 от проект Bellingcat2.

На 18 юли 2014 година Службата за безопасност на Украйна (СБУ) публикува няколко прихванати телефонни разговори, свързани със свалянето на полет 17 на Малайзийските авиолинии (MH17) предишния ден. По-голямата част от тези разговори, записани в деня на събитието, са между офицер, наречен „Хмуръй“, и други сепаратистки бойци от самопровъзгласилата се Донецка народна република. СБУ идентифицира „Хмуръй“ като Сергей Николаевич Петровский, руски офицер от ГРУ3. Но нито западните, нито рускоезичните средства за масово осведомяване не обръщаха дълго време внимание на неговата личност.

На 1 април 2015 година холандските СМИ NRC, NOS и De Telegraaf пишат за Хмуръй, след като Международната следствена група (МСГ) публикува видео, в което присъстват прихванатите телефонни разговори, но идентификацията на участниците в тях е изрязана. Но на 18 септември 2014 г. руското интернет-издание PolitRussia публикува статия с фотография и видео за офицера от ДНР Сергей Петровский с позивна Хмуръй. Тази публикация се основава върху видео от 27 юни 2014 г., в което се показва интервю с боец от т. нар. „Народно опълчение на Донбас“ с позивна Хмуръй. Но в това видео Хмуръй го няма. По-нататък в настоящата статия ще покажем, че човекът, пристигнал от Москва в Славянск, дал видеоинтервюто, очевидно не е същият Хмуръй, който присъства в прихванатия телефонен разговор. На още едно видео със заглавие „Сергей Николаевич Петровский (позивни Хмуръй, Лош войник), качено на 2 октомври 2014, се вижда обръщение на човек с маска – според видеото това е Сергей Петровский. Това видео е качено в мрежата още по-рано, на 12 юни 2014 година със заглавие „Специалните части4 на Стрелков“. По всичко личи, че на него не е същият човек, който дава интервю във видеото от 27 юни, тъй като гласовете им съществено се отличават.

Отляво: скрийншот от видеото на СБУ от юли 2014 година, на което се вижда човекът с позивна „Хмуръй“ и пълно име „Сергей Николаевич Петровский“. В центъра: Публикацията на PolitRussia от 18 септември 2014 г. с брадат човек, който уж е Сергей Петровский. Вдясно: Човек с маска на видео от 2 октомври 2014 със заглавие „Сергей Николаевич Петровский (позивна Хмуръй, Лошият войник)“.

Отляво: скрийншот от видеото на СБУ от юли 2014 година, на което се вижда човекът с позивна „Хмуръй“ и пълно име „Сергей Николаевич Петровский“. В центъра: Публикацията на PolitRussia от 18 септември 2014 г. с брадат човек, който уж е Сергей Петровский. Вдясно: Човек с маска на видео от 2 октомври 2014 със заглавие „Сергей Николаевич Петровский (позивна Хмуръй, Лошият войник)“.

Видео на МСГ, с разговорите на ХМУРЪЙ със „сепаратистите“.

 

На 30 ноември 2014 година на руския портал за новини Politikus е публикувано интервю с генерал Сергей Николаевич Петровский. В интервюто е посочено, че той оглавява ГРУ на Донецката народна република и че военната му кариера е започнала в съветската армия през 1984, когато той заминава да се бие в Афганистан. През 90-те взима участие във войните в Южна Осетия и Чечня, където се запознава с Игор „Стрелков“ Гиркин, който през 2014 е „министър на отбраната на ДНР“. В друго интервю, публикувано на 25 декември 2014 в руския ултра-патриотичен новинарски сайт „Завтра“5, той нарича себе си „генерал-майор Сергей Петровский“ и споменава, че е роден през 1962 година в Донецка област. Не става ясно дали е получил званието генерал-майор в Руската федерация, в самопровъзгласилата се ДНР или и на двете места. Споменава се също, че е служил повече от 30 години в Съветската, а впоследствие в руската армия. Още по-рано интервю с Хмуръй, все още полковник, е публикувано на руския новинарски портал „Известия“. Това интервю се споменава в публикация в блога Globalized от 2016 г. В този, а също и в друг пост (от 28 ноември 2014) се посочва, че потребителят, наричащ себе си „Лошия войник“ и ползващ аватар с надпис „Хмуръй“ често публикува във форума на сайта Antikvariat, посветен на историята, военните реликви и други теми. В този форум често публикува своите сводки за войната в Украйна Игор „Стрелков“ Гиркин. В този форум Хмуръй пише на 19 юли 2014, че е полковник Сергей Николаевич Петровский, заместник-министър на отбраната на Донецката народна република и отговаря за гвардейското разузнаване.

Истнинската личност на „Сергей Петровский“ (това име се оказва псевдоним) става ясна благодарение на хакването на мейла на Игор Гиркин през май 2014. Публикувани са няколко писма от пощата на Гиркин, между които и изпратено на 28 април 2014 до него от Сергей Дубинский с адрес karahan1962@mail.ru. В писмото пише: „Здравей, Игор, нали не си забравил Зубъра?“. Това име и адрес на електронната поща сочат към страница в социалната мрежа, от която се вижда, че Дубинский е роден на 9 август 1962 года и живее в Донецк (Украйна). Трябва да отбележим, че годината на раждане (1962) се отличава от разкритата от СБУ (1964). По електронната поща може да се намери форума на сайта 181-и мотострелкови полк от 108-а мотострелкова дивизия, взела участие във войната в Афганистан от 1979 до 1989 г. Във форума след списъка на войниците и годините им служба на 18 юли 2010 г. гостът се представя като „Карахан“ и Сергей Дубинский, служил от 1985 до 1987 г и живеещ в Донецк. През 2011 той се регистрира с никнейма „Карахан“, сочи, че се казва Сергей Дубинский и че е роден на 9 август 1962 г., прилага своя фотография в военна униформа на полковник. Скоро след това друг негов набор също качва няколко негови снимки, а през 2016 още един бивш войник от полка публикува отще по-голяма снимка на Сергей Дубински в униформа, като я надписва „Петровский, Дворковский, Хмуръй, Зубъра, Бизона и нашия Карахан“, а също и „Хмуръй в ДНР“. Днес тези постинги са премахнати. Във видео във форум а и на YouTube видео фигурира една и съща снимка на Дубровский във военна униформа.

Горе вляво: аватарът на Хмуръй на форума на „Антиквариат“; долу вляво: снимка на Сергей Дубинский в Афганистан, взета от страницата му в „Мой мир“6; вдясно: снимка на Сергей Дубинский в униформа на полковник, качена през 2011 година.

Горе вляво: аватарът на Хмуръй на форума на „Антиквариат“; долу вляво: снимка на Сергей Дубинский в Афганистан, взета от страницата му в „Мой мир“6; вдясно: снимка на Сергей Дубинский в униформа на полковник, качена през 2011 година.

Снимката на Сергей Дубинский в униформа явно е подлагана на обработка (например липсва фрагмент от ордена „За заслуги пред отечеството“). На пръв поглед количеството медали е характерно за полковник, чиято кариера започва през 1984 година. Но по-голямата част от медалите по униформата му са от съветската епоха, например „Орден Червена звезда“, „За служба на Родината във въоръжените сили на СССР“, медалът „Ветеран от въоръжените сили на СССР“, три медала „За безупречна служба“, а също и юбилейния медал „70 години Въоръжени сили на СССР“. Медалът „Ветеран от въоръжените сили на СССР“ се дава само на хора, прослужили във въоръжените сили на СССР не по-малко от 25 години, а медалите „За безупречна служба“ се дават на прослужилите 10, 15 или 20 години. Това означава, че човек, който е в армията от 1984 година не би могъл да получи тези медали, тъй като Съветският съюз престава да съществува през 1991 година. Двата медала долу вдясно се дават на ветераните от Афганистанската война: значката „Боец-интернационалист“ и медалът „От благодарния афганистански народ“. Само двата ордена „За мъжество“ горе вляво очевидно са получени в служба в Руската армия. Медалът горе вдясно явно е юбилейният медал „50 години от победата във Великата Отечествена война 1941-45“, с който, съгласно армейски източници, са награждавани само ветерани от Втората Световна война, а също и малолетни концлагеристи. Тъй като Дубинский е роден през 1962 г. той не би могъл да попадне в която и да било от тези две категории.

Фотографията му се появява в статии за ДНР на 10 август 2015, 14 септември 2015 и 12 ноември 2015 г., но едва на 19 ноември 2016 г. на сайта, посветен на Донецк е посочена връзката с полет MH17. Тези фотографии на Сергей Дубинский са публикувани в скандалния сайт „Миротворец“, събиращ (предимно от открити източници) лични данни на руснаци, сепаратисти и уж колаборатори, имащи отношение към войната в Донбас. На 7 февруари 2017 годинаа екипът изследователи на открити източников InformNapalm публикува допълнителна информация за Сергей Дубинский, като посочва настоящото му местожителство: Русия, Ростовска област, Болшой Лог, улица „Младежка“ 4Б.

Bellingcat успя да открие още една страница на Сергей Николаевич Дубинский. В нея се посочва, че потребителят е роден на 9 август 1962 г. и е живял в Донецк (Украйна) и в Ростов на Дон. Ако се съди по фотографиите на страницата, през 2010 година Дубинский и семейството му са живяли или поне са посещавали Русия, но през лятото на 2011 живеят в Украйна. Според публичния регистър на автоинспекцията в Ростов на Дон, Сергей Николаевич Дубинский, роден на 9 август 1962 е живял в Степной на неизвестна улица, блок 1, апартамент 117. На негово име от 1998 до 2004 г. са регистриран три коли. Степной е военно градче в Ростовска област, в който е базирана 22-а Спецназ бригада (буквално преведено 22-а самостоятелна бригада за специални операции) или където се намира военна част 11659, която е част от военното разузнаване „ГРУ“, Главно Разузнавателно Управление.

Снимките в албума на Дубинский доказват, че през есента и през декември 2014 той се е намирал в Донецк (Украйна). На снимка, правена през есента на 2014, Дубинский е запечатан с руския актьор Михаил Пореченков, който посещава Донецк на 30 октомври 2014 г. На снимката от декември 2014 година, с Дубинский се снима руския актьор Иван Охлобистин, на когото е забранено да влиза в Украйну, заради поддръжката на проруските сепаратисти, а също и съпругата на Охлобистин Оксана Арбузова. Охлобистин посещава Донбасс в края на ноември 2014 г., а Донецк — на 30 ноември същата година. Той изглежда се среща с Игор „Стрелков“ Гиркин и твърди, че е получил като коледен подарък часовник от Хмуръй — генерал-майор Сергей Николаевич Петровский.

Сергей Дубинский с Михаил Пореченков в Донецк през есента на 2014 г. (снимката е качена на 15 октомври 2016 година).

Сергей Дубинский с Михаил Пореченков в Донецк през есента на 2014 г. (снимката е качена на 15 октомври 2016 година).

 

Сергей Дубинский с Иван Охлобистин и жена му в Донецк през декември 2014 года (снимката е качена на 15 октомври 2016). Отляво: Иван Охлобистин, Вдясно: съпругата на Иван Оксана Арбузова.

Сергей Дубинский с Иван Охлобистин и жена му в Донецк през декември 2014 года (снимката е качена на 15 октомври 2016). Отляво: Иван Охлобистин, Вдясно: съпругата на Иван Оксана Арбузова.

 

На снимка, правена през 2014 година, Дубинский е в руска униформа на генерал-майор. Можем да я сравним например с униформата на говорителя на Министерството на отбраната на Руската федерация генерал-майор Игор Конашенков. Освен това Дубинский е с нашивка на „специалните части на ГРУ“. При това на нашивките ясно се вижда емблемата на сухопътните войски на Русия, макар че Дубинский уж се е уволнил от армията през 1014 г., когато е отишъл да служи в ДНР.

Изглежда Дубинский е напуснал Донецк в началото на 2015, като при това уж са му забранили да влиза в ДНР за изнудване на бизнесмени за пари. Съгласно решение на Аксакайския районен съд в Ростовска област от 17 април 2015 г. (пслед това е архивирано) на Дубинский е наредено да възстановява средства. Споменава се също, че той получава пенсия за служба в различни части на армията. Първата е военна част №11659 — 22-а бригада със специално предназначение, а третата — военна част №51019116 самостоятелена радио част със специално предназначение, също дислоцаран в Степной.

На снимка, публикувана през лятото на 2016 г. се вижда новия дом на Дубинский, който успяхме да локализираме на същия адрес, посочен в статията на InformNapalm: Ростовска область, Болшой Лог, улица Младежка. Не успяхме да подтвърдим само номера, тъй като на картите на Google и Yandex не на всички къщи на тази улица са посочени номерата. Но това вероятно е номер 4а, а не 4б. Задният план на снимката съответства на Google Streetview. На друга снимка Дубинский се вижда в АТВ Can-Am Commander XT канадско производство. Новия всъдеход на този модел струва почти 15 000 долара.

Новата къща на Сергей убинский, където той (и семейството му) живеят вероятно от 2015 година. Снимката е публикувана на 8 август 2016.

Новата къща на Сергей убинский, където той (и семейството му) живеят вероятно от 2015 година. Снимката е публикувана на 8 август 2016.

 

 

Сергей Дубинский във всъдехода Can-Am Commander XT, вероятно пред къщата му. Снимката е публикувана на 4 август 2016 година.

Сергей Дубинский във всъдехода Can-Am Commander XT, вероятно пред къщата му. Снимката е публикувана на 4 август 2016 година.

 

Bellingcat прави следния извод: човекът, чийто телефон е подслушван от Службата за Безопасност на Украйна на 17 юли 2014 година (ако СБУ вярно е идентифицирала гласа му и/или е знаела, че подслушваният телефон е негов и следователно той е свързан с докарването на Бука, свалил в този ден MH17) — това е Сергей Николаевич Дубинский с позывна „Хмуръй“. Дубинский е руски ветеран от военни действия, който през юли 2014 г. има звание полковник, вовал в Афганистан и Чечня, а впоследствие служил в 22-а бригада от Специалните части на ГРУ. Съдейки по всичко, това не е същият човек като брадатия „Хмуръй“ от интервюто, който вероятно ползва същата позивна: на 2 юли 2014 г. Дубинский пише във форума на „Антиквариат“, че са го объркали с друг човек. Но Дубинский може да е човекът с маска на видеото, качено през октомври 2014 годинаа със заглавие „Сергей Николаевич Петровский (позывна Хмуръй, Лошият войник), качено по-рано на 12 юни 2014 година със заглавие „Спецчастите на Стрелков“. В същия пост на форума на „Антиквариат“ от 2 юли 2014 г. Дубинский пише, че не се появява в СМИ с едно изключене: той чете текста във видеото от 12 юни 2014 г.

Сергей Дубинский получава званието „генерал-майор на ДНР“ през август 2014 година, скоро след свалянето на MH17, а впоследствие се връща в Русия, тъй като е изгонен от Донецк, очевидно, за финансови престъпления. Днес Дубинский живее според руските мерки, доста охолно — има къща в тихо село, където живее със семейството си и се вози в скъп всъдеход.

1 Хмурый (рус.) – Мрачния – бел. прев.

2 Проектът Bellingcat е платформа на независими – професионелни и непрофесионални – разследващи журналисти, които използват общодостъпна информация в Интернет, за да правят независими разследвания. https://www.bellingcat.com/about/ – бел.прев.

3 ГРУ – Главно разузнавателно управление на руската армия – бел. прев.

4 На руски специалните части се наричат Спецназ – бел. прев.

5 Завтра (рус.) – Утре – бел. прев.

6 Буквален превод „Моят свят“ – бел. прев.

Comments

comments