За неспазване на тази заповед най-напред с приклад е пръснат черепа на младия депутат Иван Батембергски, защото си позволил да извика за помощ, може би се е обръщал към Всевишния, може би към родителите си, но… Следващата жертва е бившия министър Тодор Кожухаров, инвалид от войните, писател, който извикал “Не трябва да плачем за нас, а за България“, после запява националния химн “Шуми Марица”. Разбиват му главата с револвер.
Генералът от пехотата Теодоси Даскалов (27 випуск на ВНВУ) е роден на 2 август 1888 г. в с. Горско Сливово, Ловешко. Внук е на възрожденския просветен деец Бачо Киро, ген. Даскалов се явява един от дългата върволица представители на българските възрожденски родове, избити от слугите на Москва. През 1907 г. завършва военното училище в София и е произведен за офицер от артилерията. Участва в Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). Като Министър на войната на Царство България (1938 – 1942) въвежда българските войски в Добруджа, Македония и Беломорска Тракия. Герой, носител на всички отличия на Царство България. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 февруари 1945 г.
Ето какво си спомня Царица Йоанна за тази зловеща нощ:
![Александър Станишев е роден на 27 декември (15 декември стар стил) 1886 г. в Кукуш, Южна Македония във видно българско възрожденско семейство – [2] единият му брат д-р Константин Станишев е председател на Македонския национален комитет, друг негов брат е Милош Станишев – български офицер. Учи естествена история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1904 – 1905), след което завършва Медицинския факултет в Мюнхен, Германия (1905 – 1910). Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен и в болници в Лозана, Берн и Линдау (1910 – 1912). В Балканските и Първата световна война участва като хирург в български военни болници.Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930 – 1931, 1937 – 1938), а през 1938 – 1939 – ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По време на този мандат университетът посреща тържествено своята 50-годишнина и приема името на свети Климент Охридски. През 1936 – 1944 г. проф. Станишев е председател на Българското хирургическо дружество. Александър Станишев получава редица международни признания. През 1935 година е избран за член, а през 1938 г. – и за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. От 1939 година е почетен член на Университета в Хамбург, а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на Берлинския университет. Автор на над 50 научни труда в областта на хирургията на различни езици – български, немски и др. Разстрелян на 1-и февруари 1945-а.](https://kontraprop.com/wp-content/uploads/2017/01/Alexander_Stanishev_Kukush.jpg)
Александър Станишев е роден на 27 декември (15 декември стар стил) 1886 г. в Кукуш, Южна Македония във видно българско възрожденско семейство – [2] единият му брат д-р Константин Станишев е председател на Македонския национален комитет, друг негов брат е Милош Станишев – български офицер. Учи естествена история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1904 – 1905), след което завършва Медицинския факултет в Мюнхен, Германия (1905 – 1910). Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен и в болници в Лозана, Берн и Линдау (1910 – 1912). В Балканските и Първата световна война участва като хирург в български военни болници.Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930 – 1931, 1937 – 1938), а през 1938 – 1939 – ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По време на този мандат университетът посреща тържествено своята 50-годишнина и приема името на свети Климент Охридски. През 1936 – 1944 г. проф. Станишев е председател на Българското хирургическо дружество. Александър Станишев получава редица международни признания. През 1935 година е избран за член, а през 1938 г. – и за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. От 1939 година е почетен член на Университета в Хамбург, а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на Берлинския университет. Автор на над 50 научни труда в областта на хирургията на различни езици – български, немски и др. Разстрелян на 1-и февруари 1945-а.
Преди това в софийските гробища се провежда един спектакъл на абсурда, немислим и разтърсващ. По някаква налудна приумица партийния секретар на екзекуторската група Кольо Петров-Моряка решава да проведе … “партийно събрание”! Да, да, там, в гробището, пред зеещите ями и в присъствието на осъдените. Началникът Веселин Георгиев изтъква огромното доверие на партията оказано на определените екзекутори за изпълнението на политическата задача, допълва го Моряка, който натъртва, че всичко трябва да приключи по-бързо, за да бъдат изправени пред свършен факт представителите на Англия и САЩ в Съюзническата комисия.
Лев Николов Главинчев е участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Като комендант на Народната милиция след Девети избива офицери, интелектуалци и общественици. Един от екзекуторите на бившите членовете на ВМРО. Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г. Попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му. От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки. На погребението му, неговият брат Павел заявява: „Моят брат уби 226-ма македонски фашисти.“
Кольо Моряка пък е още по-категоричен в спомените си: “Аз му заявих твърдо, че като партиен секретар на групата, на мене се пада тази чест. Князът е мой и не го отстъпвам на друг. Весо/Веселин Георгиев/ се опита да ми се противопостави, но в крайна сметка си го “взех” Кики…“ Как ви се струва, драги читатели? Май в световната история само българските убийци-комунисти със стара дата ще се карат кой кого е застрелял!?
Цола Драгойчева е дългогодишен функционер на комунистическата партия. Тя взема дейно участие в терористичната дейност на комунистите преди 1944-а г. Затваряна, осъждана на смърт, помилвана, завършва в Москва, след което отново се завръща и подновява терористичната си дейност у нас.. След Девети е висок партиен функционер. На 5 февруари 1945 писателят Волфганг Бретхолц посещава в сградата на ОФ Цола Драгойчева, за която знае, че не само е била сред организаторите на процеса, но и лично е участвала в ръководството на екзекуцията. Посреща го недодялана, грубовата, нечистоплътна жена на петедесетина години. Бретхолц я пита какво мисли за присъдите над принц Кирил и другите „военнопрестъпници“ и разчита на стандартен отговор в стила на официалната пропаганда. Неочаквано другарката Цола го шокира с едно изречение, което писателят ще помни през целия си живот: „Никога през живота си не съм спала така блажено както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел…“
Не минало и без мародерство от страна на палачите. Вземали са от жертвите всичко ценно – пръстени, часовници, златни халки. Един от по-нисшите чинове събува ботушите на убития княз Кирил.
Така една шайка от комунистически главорези става автор на най-страховитото масово изтребление на държавници в цяла Европа – в тази вечер са разстреляни и хвърлени в общ гроб трима регенти, 22 министри, 67 депутати, 47 генерали и висши офицери, 8 царски съветници и един княз.