1-и февруари – памет за десетките хиляди избити от подлогите на Московия

Генералът от пехотата Теодоси Даскалов (27 випуск на ВНВУ) е роден на 2 август 1888 г. в с. Горско Сливово, Ловешко. Внук е на възрожденския просветен деец Бачо Киро, ген. Даскалов се явява един от дългата върволица представители на българските възрожденски родове, избити от слугите на Москва. През 1907 г. завършва военното училище в София и е произведен за офицер от артилерията. Участва в Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918). Като Министър на войната на Царство България (1938 – 1942) въвежда българските войски в Добруджа, Македония и Беломорска Тракия. Герой, носител на всички отличия на Царство България. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 1 февруари 1945 г.

Александър Станишев е роден на 27 декември (15 декември стар стил) 1886 г. в Кукуш, Южна Македония във видно българско възрожденско семейство – [2] единият му брат д-р Константин Станишев е председател на Македонския национален комитет, друг негов брат е Милош Станишев – български офицер. Учи естествена история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1904 – 1905), след което завършва Медицинския факултет в Мюнхен, Германия (1905 – 1910). Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен и в болници в Лозана, Берн и Линдау (1910 – 1912). В Балканските и Първата световна война участва като хирург в български военни болници.Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930 – 1931, 1937 – 1938), а през 1938 – 1939 – ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. По време на този мандат университетът посреща тържествено своята 50-годишнина и приема името на свети Климент Охридски. През 1936 – 1944 г. проф. Станишев е председател на Българското хирургическо дружество. Александър Станишев получава редица международни признания. През 1935 година е избран за член, а през 1938 г. – и за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. От 1939 година е почетен член на Университета в Хамбург, а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на Берлинския университет. Автор на над 50 научни труда в областта на хирургията на различни езици – български, немски и др. Разстрелян на 1-и февруари 1945-а.

Лев Николов Главинчев е участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Като комендант на Народната милиция след Девети избива офицери, интелектуалци и общественици. Един от екзекуторите на бившите членовете на ВМРО. Пропагандира идеите на македонизма и на Балканската федерация. Заместник-командир на Гранични войски от 1947 до 1949 г. Попада за втори път в затвора и е осъден през 1951 г. на 5 години лишаване от свобода за вземане на подкуп и нелегално прехвърляне през границата на български граждани, които впоследствие са убивани и след това обирани. По време на следствието дава показания, че е сътрудничил на полицията при издирването на комунистите Иван Минков и Христо Коджейков след атентата в църквата „Света Неделя“ през 1925 година. Изпращат го в лагера Белене като „културпросветник“. Главинчев е реабилитиран от Тодор Живков през 1956 година. Дълги години е депутат. На Деветия конгрес на БКП е избран за член на Контролно-ревизионна комисия на ЦК на БКП. Тодор и Людмила Живкови дори кумуват на сватбата на една от дъщерите му. От 1960 до смъртта си в 1970 година е член на Централния комитет на Съюза на борците против фашизма и капитализма. Лев Главинчев умира от рак в страшни мъки. На погребението му, неговият брат Павел заявява: „Моят брат уби 226-ма македонски фашисти.“

Цола Драгойчева е дългогодишен функционер на комунистическата партия. Тя взема дейно участие в терористичната дейност на комунистите преди 1944-а г. Затваряна, осъждана на смърт, помилвана, завършва в Москва, след което отново се завръща и подновява терористичната си дейност у нас.. След Девети е висок партиен функционер. На 5 февруари 1945 писателят Волфганг Бретхолц посещава в сградата на ОФ Цола Драгойчева, за която знае, че не само е била сред организаторите на процеса, но и лично е участвала в ръководството на екзекуцията. Посреща го недодялана, грубовата, нечистоплътна жена на петедесетина години. Бретхолц я пита какво мисли за присъдите над принц Кирил и другите „военнопрестъпници“ и разчита на стандартен отговор в стила на официалната пропаганда. Неочаквано другарката Цола го шокира с едно изречение, което писателят ще помни през целия си живот: „Никога през живота си не съм спала така блажено както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел…“