На 7-и ноемрви честваме великата победа при Сливница

ПАТРИОТ
7 ноември (стар стил) се смята и за рождена дата на българската сухопътна войска. Тогава в 1885-а са решителните сражения при Сливница.
Съединението от септември 1885-а поставя България в изключително опасна ситуация. Веднага след този спонтанен акт на политическо обединение Руската Империя, известна все още под истинското си име Московия, „освободителката“ от 1878-а, обявява анатема на Съединението.
„Съединена България“. Литография от Николай Павлович. На заден план, вдясно, се вижда образът на опечалена девойка, чрез която художникът представя съдбата на македонските българи, които към 1885 г. все още са в пределите на османската държава.

„Съединена България“. Литография от Николай Павлович. На заден план, вдясно, се вижда образът на опечалена девойка, чрез която художникът представя съдбата на македонските българи, които към 1885 г. все още са в пределите на османската държава.

„Никоя държава не се показа толкова враждебна спрямо Съединението, колкото Русия“, ще напише кореспондентът на „Кьолнише цайтунг“ А. Фон Хун.
„Следствието от това беше, че българският народ обърна гръб на матушка Русия“, допълва той.
Петербург публично се обявява срещу Съединението, изтегля офицерите си от българската войска и иска от Османската империя да „въдвори ред“ т.е. да предприеме военни действия. Това на свой ред кара Англия и Франция да застанат на наша страна. Австро-Унгария се присъединява към ветото на Московията. Султанът се колебае, защото осъзнава, че една непокорна на Петербург България би била буфер срещу московска инвазия.
Сърбия се чувства ощетена от Съединението и иска териториални придобивки от България. Сръбските искания са за признаване на Съединението срещу отстъпване на Видин, Трън и Радомир, за които твърди, че са населени със сърби. Главната цел на Сърбия е да постави под свой контрол столицата София, като по този начин отреже окончателно връзката на България с македонските земи.
Московията и Австро-Унгария подстрекават Белград да нападне България в гръб, докато нашата войска е мобилизирана на южната граница.
 
Сърбия обявява война на България на 2.11.1885 и веднага нахлува в България от Видинско до Софийско. По пътя към столицата обаче са височините край Сливница. На фронт от 20 км 12 000 българска войска, ръководена от капитани, посреща 20 000 сърбска армия, водена от генерали, изпитана в няколко войни. Така става и известна в българската военна история – „Войната на капитаните срещу генералите“. Княз Александър Батемберг е при своята войска на Сливница. Опитът на Московията обае да парализира българската войска, оставяйкия я без офицерски корпус се проваля.
Княз Александър I Батенберг

Княз Александър I Батенберг

 

5 ноември
 
Сутринта на 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение. Към 9 часа сутринта сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсва бързо и без да даде жертви. Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех.
 
В битката българската артилерия помага много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси.
Ярослав Вешин, "На нож"

Ярослав Вешин, „На нож“

 

6 ноември
 
Докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции.
 
На левия фланг положението не е толкова добро за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1950 души под командването на капитан Стефан Кисов (виж Бой при Брезник). Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравска дивизия в придвижването ѝ към Сливница, където се решава изхода на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг.
 
7 ноември
 
На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни, сърбите достигат 40 000, а българите 32 000.
 
В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Попов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят.
 
По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов – командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака – „На нож“, като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление.
 
Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница.
В тридневните боеве край Сливница загиват 1800 български воини. Сърбите губят 2100 души.
1959525_1548174862075734_8541523683980684574_n
В следващите дни Българската войкса предприема настъпление, нахлува в Сърбия и на 15.11 след щикова атака превземат Пирот. Сръбската армия е тотално разгромена и деморализирана. Пътят към Ниш е открит.
Австро-Унгария, Русия и Османската империи отправят нота до България с искане за прекратяване на военните действия. Княз Александър I Батенберг отхвърля нотата, той иска признаване на Съединението. Австро-унгарският пълномощен министър в Белград граф Кевенхюлер пристига в Главната квартира на българската армия в Пирот и заплашва Батенберг с военна намеса от Австро-Унгария и Московия, ако военните действия не престанат. България е принудена да започне преговори за примирие, които приключват на 9.12. Мирният договор е подписан на 12.2.1886 в Букурещ.
При управлението на Абдул Хамид II влиза в сила първата Османска конституция – на 23 декември 1876 г. Създава се и първият османски парламент. Първоначално велик везир е Мехмед Рушди паша, след това на поста е назначен Мидхат паша. След неуспеха на Цариградската конференция Османската империя претърпява поражение в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., при което империята губи България с подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.). Абдул Хамид II изобразен като „Червения султан“ поради арменските кланета в Османската империя по време на неговото управление, корица на списание Le Rire, 29 май 1897 В началото на 1878 г. конституцията е суспендирана и парламентът е разпуснат. Установява се деспотичен режим, който продължава до 1908 година. Поради жестокостта, с която са потушени бунтовете по време на неговото управление, включително Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), Абдул Хамид II става известен на Запад като „Кървавия султан“ или още „Червения султан“.

При управлението на Абдул Хамид II влиза в сила първата Османска конституция – на 23 декември 1876 г. Създава се и първият османски парламент. Първоначално велик везир е Мехмед Рушди паша, след това на поста е назначен Мидхат паша. След неуспеха на Цариградската конференция Османската империя претърпява поражение в Руско-турската война от 1877 – 1878 г., при което империята губи България с подписването на Санстефанския мирен договор (3 март 1878 г.). Абдул Хамид II изобразен като „Червения султан“ поради арменските кланета в Османската империя по време на неговото управление, корица на списание Le Rire, 29 май 1897 В началото на 1878 г. конституцията е суспендирана и парламентът е разпуснат. Установява се деспотичен режим, който продължава до 1908 година. Поради жестокостта, с която са потушени бунтовете по време на неговото управление, включително Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), Абдул Хамид II става известен на Запад като „Кървавия султан“ или още „Червения султан“.

През това време султан Абдул Хамид се колебае. Международната обстановка е напрегната и тегне призрака на войната. Гърция е мобилизирала флота си, за да удари Османската империя при евентуална нейна инвазия в България. За да запази мира Франция се нагърбва със задачата да убеди султан Истанбул да не напада България. Това означава да позволи значително засилване на България във военен, икономически и политически план, в същото време лишавайки се от силен икономически район. Щарже д’афер в Константинопол Габриел Аното заедно с военния аташе води дълги разговори с Османския владетел и великия везир Кямил Паша. Те изтъкват пред тях военната решимост на българите и пламенността на народа. В крайна сметка султанът издава ирадие на 3.02.1886, с което урежда отношенията и признава Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Отношенията на България с Московията обаче остават смразени. Петербург къса отношения със София за 10 години напред. В същото време платените агенти на Московията огранизират преврати, атентати, политически убийства, чийто врък е заколването на Стефан Стамболов на пъпа на София 1896-а.

Comments

comments