Съдбата на една малка звезда в една голяма кочина

PASVIK TRAIL

В началото на 70-те години на миналото столетие, в СССР започва период на активен застой. Икономиката се движи по план „5 за 4“ – една производствена петилетка се изпълнява за четири години.

Опашки и мизерия - действителността на Соца, която #Пропагандата сега замазва с планини от лъжи.

Опашки и мизерия – действителността на Соца, която #Пропагандата сега замазва с планини от лъжи.

Икономиката се движи, а приличен резултат няма. САЩ и Западна Европа безмилостно са изпреварили целият социалистически блок икономически и интелектуално и нямат стигане. Стоките от първа необходимост в СССР са недостатъчно, пред магазините винаги има опашки.

Нещо в социализЪма и комунизЪма не работи. За да се закрепи вярата в светлото социалистическо и комунистическо бъдеще е нужна пропаганда, която да обслужва еднакво СССР и социалистическите държави – сателити.

По това време най-умния, кадърния и т.н. другар в Московията е Брежнев, след това стана Андропов ... сега е Путин. Камуфлажа се мени, кочината е същата.

По това време най-умния, кадърния и т.н. другар в Московията е Брежнев, след това стана Андропов … сега е Путин. Камуфлажа се мени, кочината е същата.

През този период генерален секретар на ЦК на СССР е др. Леонид Брежнев. С решение на държавният комитет по телевизия и радио на СССР се създава голям, детски хор, който да пропагандира чрез песни щастливото социалистическо общество. Така де, може и да няма месо в магазините, но за сметка на това има песни. През 1970 г. за диригент на хора е избран др. Виктор Попов-народен артист на СССР, музикален педагог. Попов прави национален кастинг на талантливи деца с певчески умения и през 1971 г. хорът наброява около 500 певци. Името на ансамбъла е дълго и сложно „Голям детски хор към всесъюзното радио и централнта телевизия на Съюза на Съветските Социалистически Републики“ и в съкратен вариант му казват „БДХ СССР“. Първата година е така да се каже тренировъчна, малките певци нямат много изяви, но през 1971 г идва Серьожка.

35328343_10215523811746479_2854857528926273536_n35347203_10215523813786530_4188588974782021632_n

Сергей Парамонов е роден през 1961 г. в работническо семейство – майката е чистачка, а бащата шлосер. За детето се грижи бабата. Тя е тази, която води десетгодишния Сергей при Попов. Серьожа е артистично дете, пее добре, но има говорен дефект. Изпява на Попов военна песен „…Ние гледахме смъртта в лицето…“.

Попов е скептичен, вярно артистистично е детето, но няма слух. Приемат Парамонов в редиците на малките, пеещи пионери с резерви. Първият пробив идва с песента „Антошка“ / „Антончо, Антончо, хайде да копаеме картофи“ се пее в припева/. Песента става хит, а Серьоженка Парамонов вече е главен солист. Ангелският му глас разтапя публиката, усмивката на детското му личице сгрява всички.

После идват военните песни, децата пеят за война, за смърт, за убитите другари. Темата за войната е силно застъпена в репертоара на детският хор. Войната е култ за съветското общество и точно такава е необходима за целите на Пропагандата. Идва 1972 г и песента „Рожден ден“ от филмчето за Крокодила Гена и Чебурашка става тотален хит. Пеят я всички. Сергей е звезда. Той е руският Робертино Лорети /бел. – Р. Лорети – дете – чудо на италианската музика „О, соле мио“, „Санта Лучия“, „Аве Мария“/. Той е един малък съветски Елвис Пресли. Показват го по телевизията, дава интервюта, дава автографи на пищящи от радост момиченца и майки. Вестниците пишат за пеещ ангел. Популярността преминава пределите на СССР и целият Източен блок пее песните на Парамонов.

maxresdefault

Популярен е дори в Япония. Децата от БДХ на СССР /Большо́й де́тский хор Центра́льного телеви́дения и Всесою́зного ра́дио СССР/ всеки ден изнасят концерти. Пътуват, пеят и веселят 1/6 от планетата. Понякога турнетата са толкова изморителни, че малките хористи припадат буквално на сцената от изтощение. Програмата им е натоварена, например сутрин са в Новосибирск, а вечер забавляват партийните другари от окръжният комитет в Краснодар. Веднъж пътуват до Сибир, трябва да пеят на комсомолците – строители от БАМ /Байкало- Амурската магистрала/.

4274000_original

Комсомолците се оказват затворници – рецидивисти. Децата са в шок, когато затворниците им правят неприлични намеци. Най- отвратителното е, че към този момент хористите не получават никакви пари за труда си, дори копейки. Пеят безплатно за чест, за слава и за Родината разбира се. Малки пеещи каторжници. Попов експлоатира своите питомци най-безогледно. Парамонов изпява още един хит – „Голубой вагон“. За награда получава правото да връчи букет на др. Брежнев по време на Конгрес на ЦК на КПСС на СССР. Следват турнета в чужбина – Чехословакия, Германия, Полша. Правят записи на песни с деца на чилийски комунисти, съвместно изнасят концерти. Времето минава, Сергей порасва и гласът му започва да мутира. Вече не е малък пеещ ангел, чува се грачене когато пее. Махат го като водещ солист, идват нови звезди и сред пионерите настъпват ревност, гняв и завист. Често има караници, понякога и бой. Сергей напуска БДХ на СССР обиден.

Момчето сменя няколко училища, не може да намери своето място, чувства се изоставен и прецакан. Понякога ходи на репетициите, но само като зрител. Никой от музикалните педагози, не го подготвя за деня, в който пеещите момчетата порасват. Парамонов завършва училище и заминава войник. След казармата се опитва да пее в различни групи, прави аранжименти на песни, свири и пее по ресторанти и вечеринки. Опитва се да продава свои записи с детският хор, но СССР е в разпад и никой не иска да купува касетки с детски песнички от 70-те. Животът е труден и Серьожа намира утеха в алкохола. Сдружава се с хулиганите от квартала си и дните му минават в запои и депресия. Когато е трезвен участва в малки музикални събития. Жени се и се развежда. Бракът му трае няколко месеца. Никоя жена не може да изтърпи депресиран алкохолик, при това безработен.

35305975_10215523815226566_441148731060912128_nПрез 1994 -та сключва втори брак с надеждата, че някак си ще изплува, че животът ще се промени. Не, не се променя. Продължава да пие, а здравето му е сериозно застрашено. Ражда му се син и нещата съвсем се влошават финансово. И втората му съпруга го напуска, взима детето им със себе си. Това е емоционална смърт за Сергей.

Преживява раздялата им тежко, лекува се с алкохол. На 15 май 1998 г. го намират умрял в банята.

Аутопсията показва проблеми със сърцето и пневмония. Весниците пишат, че е имал и туберколоза. Пишат и за депресията и за самоубийство. На дневен ред идва и вечният руски въпрос „Кой е виновен?“. Упрекват жена му, приятелите му, но също и др. Попов.

35364023_10215523816466597_4651992869161140224_nДнес руската пропаганда и българските им клакьори отново използват носталгията по детството, за да пробутат омразната си идеология. Идеология, която превръща малки пеещи роби в голям, непотребен човешки боклук. Всеки път, когато Ви пуснат песен от щастливото социалистическо детство си спомнете за Сергей Парамонов – малка звезда в голямата Кочина.

Comments

comments