Мръсни тайни: какво направи Московията с милионите инвалиди от Втората световна

PASVIK TRAIL

Войната не е само радост и гордост от победата. Войната е кръв, сълзи, болка и смърт. Войната оставя след себе си гробове и инвалидизирани човешки тела. Почернени вдовици, сираци, мъже и жени без крака, без ръце, без очи, без лица, мъже и жени без бъдеще. Не хиляди, а милиони.

Статистиката за инвалидите след ВСВ в СССР е ужасяваща. Въпреки жестоките мерки на сталиниските кадри да прикрият истинският брой инвалидите от ВСВ, все пак се има документи, които дават ясна представа за положението.

Така например четем в сборника „Россия и СССР в войнах XX века“, Москва 2001 , изд. Олма- Пресс: „Загуби при въоръжените сили по време на ВСВ, демобилизирани инвалиди 2 576 000, от тях 450 000 едноръки или едноноги.“ /Сборникът може да намерите тук.

Едноръките и ветераните без един крак са щастливци, защото не са „самовари“- така наричат тези, които нямат крака и ръце. „Самовар“ е туловище с глава. Живи трупове, немъртви мъже и жени, забравени от съветската власт или по-скоро изхвърлени от нея в специализирани лагери. Лагерите са патент на Сталин, неговото лично дело. Още през 1948 г, сталинистките милиции започват гонение на военноинвалидите. Причината е, че уродливстта им не се вписва в социалистическият начин на живот. Жените са предупредени да не пускат инвалидизираните си мъже на улицата, сред хората. Да си инвалид е срамно. Тези, които са самотници са натоварени на влакове и камиони и разпределени по селата, в глухата провинция. СССР е голям, все ще се намери място да се скрият 2 милиона инвалиди …

В забутани манастири и санаториуми се организират набързо „инвалидни домове“. В тях бившите победители от ВСВ са настанени до смъртта си.

Доклад от МВД/ Мин. на Вътр. работи/ на СССР до Предизиума на ЦК на КПСС за мерките по ликвидация на просячеството, четем следното:

„20.02.1954 Секретно.
Министерство на Вътр. работи на СССР докладва, че въпреки взетите мерки, в по-големите градове и промишлените централни райони, продължава да има такова нетърпимо явление като просячеството. По време на Указа на Президиума ВС СССР от 23 юли 1951 г. „За мерките при борбата с антиобществените и паразитните елементи, органите на милицията са задържали следното количество просяци и бездомници: през 2-рото полугодие на 1951 г. — 107 766 ч., през 1952 г. — 156 817 човека, през 1953 г. — 182 342 човека… 70 % от тях са инвалиди от войната и инвалиди от трудови злополуки.“

Точно тези 70 % са изпратени да гният в лагерите за инвалиди. Един такъв е лагер Валаам, към Валаамският манастир. Той се намира на остров в област Карелия. Там отиваш и не се връщаш. Във Валамският манастир са изпратени най- тежките случаи – „самоварите“ и и инвалидите без крайници. За тях се грижат монаси и жени от близкото село, ако намерят превоз през водата. Често монасите ги бият, крещят им: „Бог ви наказва, защото разрушавахте църкви и убивахте свещеници“ /забележка : визират се безчинствата на болшевиките и Червената армия при ликвидирането на православното християнство по заръка на Ленин и Сталин/.

През годините броят на инвалидите във Валаам намалява, те умират в мизерия и нищета, забравените герои от войната. През 1974 г. при случайна разходка там попада Генадий Добров – художник. Генадий ги рисува, те – позират. Разказват военни истории. Добров прави 38 портрета, които през 1986 г ще видят бял свят на изложба. Вижте ги и Вие.

Портрет на разузнавача Виктор Попков.

Портрет на разузнавача Виктор Попков.

 

Портрет на войника Алексей Курганов; Омска област

Портрет на войника Алексей Курганов; Омска област

 

Портрет на Валентина Ковал, Омска област

Портрет на Валентина Ковал, Омска област

Портрет на неизвестен войник /"самовар"/

Портрет на неизвестен войник /“самовар“/

Портрет на Юлия Еманова, радистка, Сталинград

Портрет на Юлия Еманова, радистка, Сталинград

 

 Портрет на Александър Амбаров, пехотинец

Портрет на Александър Амбаров, пехотинец

 

Портрет, на лейтенант Александър Подосенов

Портрет, на лейтенант Александър Подосенов

Comments

comments