100 милиона причини да учим за московския социализъм-комунизъм

ПАТРИОТ

1917г. е повратна в историята на Русия и света. Октомврийската „революция“ е втората в тази година. По-рано същата година е т.нар. Февруарска революция, започнала със стачки на работници, хранителни бунтове и женски демонстрации в Петроград на 18-и февруари. Населението е изтощено от лишенията и загубите на Първата световна война, в която войнстващия Николай II ентусиазирано вкарва огромната страна. Откъслечните бунтове бързо прерастват в огромни протести, които събират по улиците на столицата стотици хиляди недоволни. На 2 март в 15:00, изправен пред неумолимата действителност и под натиска на шефа на генералния щаб Николай Рузкий и политици от Думата Николай II абдикира в полза на своя брат Михаил Александрович. На следващия ден вликият княз отклонява короната декларирайки, че би я приел само ако Велико народно събрание по демокатичен начин избере монархията като форма на управление. Така 3-и март 1917-а се превръща в датата, на която Руската империя умира …

Цар Николай II подписва своята абдикация в присъствието на военни и политици 2.03.1917-а

Цар Николай II подписва своята абдикация в присъствието на военни и политици 2.03.1917-а

На същия ден Временния комитет към Държавната Дума избира временно правителство. Същите мартенски в Петроград се създава Съвет на работниците и войниците, който бързо се разпрострира и се превръща във Всерусийски Конгрес на Съветите или за кратко просто Съвети.

Ленин пристига в Петроград на 3-и април (стар стил, нов 16-и април) след 20 годишна емиграция и 8-дневно пътуване от Цюрих, Швейцария. В Европа той се води средна ръка социалистически мислител, спечелил си маргинализация с призивите касапницата на Първата световна война да се превърне във всеобща европейска гражданска война, която да доведе до победа на комунизма. В негово лице обаче Германското военно-разузнаване вижда идеалния кандидат. Берлин става още по-нетърпелив да изпрати Ленин с 32-а сподвижници в Петербург след като САЩ обявяват война на Германия. Дни след това Ленин е натоварен на „запечатан“ влак и охраняван от германски войници (само докато прекосява Германия) напуска Швейцария, прекосява цяла Германия, Швеция, Финландия (тогава част от Руската империя) и пристига в Петроград. По време на пътуването Ленин налага билетна система за ползването на двете тоаленти – тези които ползвали тоалетната за пушене получавали втора класа билети и трябвало да дадат път на първия клас – онези, които ползвали тоалетната за по-естествени нужди. В Швеция цялата операция почти се провалила заради липсата на документи у пътуващите, но намесата на германскто разузнаване спасило операцията.

Маршрутът на Ленин с влака до Петроград.

Маршрутът на Ленин с влака до Петроград.

Подобни опити за превземане на врага отвътре Германия прави и с Франция и Великобритания. При първите през Първата световна Берлин подпомага движението на пацифистите, при вторите ирландските борци за независимост, но никъде успехът не е бил толкова голям и неочавкан, както с Русия.

При пристигането си в Петроград, Ленин оглавява т.нар. болшевики, основава в-к „Искра“, който бързо достига тираж от 100 000, отделно се печатат стотици хиляди брошури и всичко това с парите на германците. Разбира се обвиненията срещу Ленин, че е германски агент веднага го застигат, но отслабената власт и широката подкрепа сред войници и работници, го спасяват. А Ленин обещава това, което всички искат – „Мир, земя и хляб“. Болшевиките бързо набират подкрепа и се сдобиват с 10% от делегатите на Първия Всерусийски Конгрес на Съветите, проведен между 16 юни и 7 юли 1917. По това време Съветите подкрепят Временното правителство. В началото на юли Временното правителство предприема мерки срещу болшевиките. Издадена е заповед за арест на Ленин, но той минава в нелегалност. По късно са осъществени атаки срещу печатницата на „Правда“ (преименуваната „Искра“) и дворецът Кшечинская, където се помещавали Централния и петроградските комитети на болшевиките.

bНа митинки и в пропагандните си материали Ленин обещава "Мир, земя и хляб". След като взема властта по нелегитимен начин, народите в Империята на злото не получават нито мир, нито земя, нито хляб. Практически без собственост, без право на глас, без право на свободно предвижване, гражданите на СССР бяха буквално роби.

На митинги и в пропагандни материали Ленин обещава „Мир, земя и хляб“. След като взема властта по нелегитимен начин, народите в Империята на злото не получават нито мир, нито земя, нито хляб. Практически без собственост, без право на глас, без свобода на словото, без право на свободно придвижване, гражданите на СССР бяха буквално роби.

Следващите месеци са изпъстрени с нарастващото съперничество между Съветите и Временното правителство, оглавявано от Александър Керенски, постепенна ерозия на официалната власт в Русия, задълбочаваща се икономическа катастрофа, милионни стачки на работници и селяни и неспираща поредица от военни неуспехи на фронта срещу Германия. Левите се обединяват около Съветите, а център и десни около Керенски. През цялото това време волята за продължаване на войната остава доминираща, макар че гласовете за прекратяването й се засилват чувствително.

В тези тревожни времена болшевиките решават да действат. На 23 октомври Централния комитет на болшевиките с 10-2 взема решение: „Въоръженото възстание е неизбоежно и сега е точният момент за него.“

На 25 октомври сутринта (7-и ноември нов стил) 1917, флотилия от 5 разрушителя акостира на пристанището в Петроград. Те са част от военните сили на болшевиките, с които те планират да превземат властта. На пристанището в Кронщад (остров-крепост в залива) екипажите на военните кораби обявяват принадлежността си към болшевишката идея. В течение на деня Червената гвардия превзема последователно ключови обекти от отбраната на руската столица – държавни учреждения, комуникационни станции и др. Гарнизонът в Петроград и по-голямата част от полицията се присъединяват към бунта срещу властта.

Александър Керенски

Александър Керенски

Премиерът Керенски и временното правителство са практически неспособни да окажат съпротива. Гари и жп-станции са контролирани вече няколко дни от Съветите (комитети на работници и войници), което напълно блокира членовете на правителството вътре в града. Временното правителство също така е неспособно да намери и работещи автомобили за нуждите си. От сутринта на 25-и Керенски отчаяно търси лоялни нему войски и дори наема кола Рено от американското посолство, която шофира из града, по чудо избягвайки постовете на Съветите и Червената гвардия.

В крайна сметка премиерът успява да се измъкне от Петроград, което дава повод на Ленин да излезе с прокламация „До гражданите на Русия“, в която заявява, че Временното правителство е свалено от Военния Революционен Комитет. Прокламацията е изпратена по телеграфа из цяла Русия. Намерението на Ленин е било да постави членовете на Съветския конгрес пред свършения факт с превземането на властта.

Вечерта на същия ден се провежда и безкръвното превземане на Зимния дворед, който по план е трябвало да бъде защитаван от 3000 зле въоръжени кадети, казаци и жени-войници. Болшевиките забавят атаката, защото не са могли да намерят работеща артилерия и понеже прокламацията по-рано през деня не събужда масите за възстание. В 18:15 голяма група от кадети на артилерийското училище напуска постовете си при Зимния дворец, вземайки артилерията със себе си. В 8:00 200 казаци напускат също двореца. В това време министрите от кабинета са в Зимния дворец и обсъждат какви действия да предприемат. Болшевиките им изпращат ултиматум да се предадат. Работниците и войниците окупират последните телеграфни станции и прекъсват комуникациите на правителството с лоялните им военни части извън града. С настъпването на ноща тълпа превратаджии обсажда двореца и мнозина успяват да проникнат вътре. В 9:45 крайцерът Аврора произвежда халосен оръдеен изстрел откъм пристанището. Вече в 2 сутринта на 26 октомври болшевиките проникват двореца и след спорадични престрелки принуждават правителството да се предаде.

Крайцерът Аврора

Крайцерът Аврора

По-късно съветските историци ще представят превземането на Зимния дворец като някакво героично и голямо сражение, а преврата – като революция. През 1920г. болшевиките провеждат мащабна реконструкция на превземането на Зимния дворец, която се гледа от 100 000 зрители. Тази реконструкция ще служи по-късно за база за „пресъздаването“ събитията от 25-26 октомври.

Архивите, разсекретени след 1990г. показват, че изпратените от Ленин отряди превземат всички центрове на властта в Петроград без да призведат и един изстрел. Това било извършено толкова ефективно, че изглеждало като смяна на караула. Превземането на Зимния дворец било по-драматично. Когато Червената гвардия наглува в двора на двореца в 2:10 сутринта на 26-и октомври (8-и ноември нов стил), казаците дезертирали, а кадетите и женския доброволчески батальон се предали. През задна врата на двореца, която някой забравил да заключи, болшевиките проникнали вътре. Болшевикът от Червената гвардия Адамович си спомня, как обикалял слисан от лукса и богатствата в двореца. Малката група, която прониква, дълго се лутала в огромната сграда и по случайност се натъкнала на правителството, което се намирало в залата за закуска на имперското семейство. Неграмотните болшевики накрали министрите сами да си напишат оставките и заповедите за арест, след което ги затворили в Петро-павловската крепост.

Дни след преврата Третият всерусийски конгрес на съветите на работниците и войниците ратифицира трансфера на властта от Временното правителство към Съветите. Ленин е избран за премиер.

На 12/25 ноември се провеждат избори за Парламент, който да изработи нова конституция. На тези избори болшевиките печелят 25% от гласовете, а най-много от гласовете събира партията на Социалистическите революционери (т.нар. есери) – 40.4%. Страхувайки се, че народното събрание няма да е под неговото влияние, Ленин предприема мерки. Болшевиките първо отлагат откриването до януари. През това време забраняват една от малките партии. Сутринта на 5/18 януари голяма демонстрация в подкрепа на Събранието се събира и насочва към Таврическия дворец, но е разстреляна от болшевиките. Следобяд от 16:00 Събранието започва своето заседание в двореца, заобиколено от въоръжени болшевики с насочени оръжия към депутатите. Въпреки това 703-е делегата са силно доминирани от антиболшевишките есери. Още при самото откриване избухва напрежение между болшевиките и техните опоненти. При проведените първи гласувания за Ленин и останалите става ясно, че това събрание няма да им играе по свирката. През нощта вземат решение да го разпуснат. В 4:00 сутринта на 6/19 януари морякът анархист Анатоли Желязняков влиза при депутатите и заявява „Охраната е уморена. Предлагам ви да приключите събранието и всички да си отидат в къщи.“

 Анатоли Желязняков

Анатоли Желязняков

С това се слага край на лукавия опит за болшевишка демокрация. Съветите, доминирани от болшевиктие узурпират властта. Всичко това отваря ада на Гражданската война в Русия, която трае до 1922г. и отнема живота на милиони (между 7 и 12), повече отколкото са загинали в Първата световна война. Чудовищните репресии на болшевиките поразяват със своята масовост и жестокост. Московската религия протяга ръце и води война с всички свои съседи. Постепенно Руската империя е почти на 100% възстановена териториално. Червената чума плъзва и по целия свят, вземайки 100 МИЛИОНА жертви по цялото земно кълбо. Числото е пресметнато на база изследвания на европейски учени през 90-те години на миналия век, събрани в „Черната книга на комунизма“ на французина Роберт Лафонт от 1997г.

"Черната книга на комунизма: престъпления, терор, репресии" Роберт Лафонт, Франция, 1997г.

„Черната книга на комунизма: престъпления, терор, репресии“ Роберт Лафонт, Франция, 1997г.

След 1990г. архивите дават достъп до 4000 засекретени до този момент бележки-нареждания на Ленин до негови подчинени, които ясно показват, че начело на социалистическата държава стои едно маниакално, кръвожадно и безжалостно чудовище, надминато единствено по жестокост може би от своя верен последовател Сталин. Напомняме, че мумията му ВСЕ ОЩЕ лежи в мавзолея на Червения площад в Москва, а Путин заяви на всеослушание в Мюнхен през 2007г в реч пред стотици държавни глави: „разпада на СССР е най-голямата гео-политическа катастрофа на 20-и век“. По долу са преведени някои от разсекретените заповедина Ленин, както и известни негови писания от официално публикуваните му трудове и от тях става кристално ясно, че не разпада, а раждането на СССР е най-голямата гео-политическа катастрофа на миналото столетие.

lenin_mummy-2

„Бихте ли предали освен това на Тер, да приготви всичко необходимо за пълното изгаряне на Баку, в случай на нашествие и да го обяви в печата.“ 3.06.1918, ръкописна заповед до председателя на Бакинската ЧК Тер-Габриелян.

„Пенза, до Губизпълкома. … да се проведе безпощаден масов терор срещу кулаците, поповете и белогвардейците; съмнителните да се затворят в концетрационен лагер извън града“, 9 август 1918г. Ленин В.И. Полн. собр. соч. Т. 50. С. 143-144

„Трябва да се даде пример. Да се обесят (непременно да се обесят, за да види народа) не по-малко от 100 кулаци, богаташи кръвопийци. Публикувайте техните имена. Вземете им цялата храна. Вземете заложници – съгласно вчерашната телеграма. Направете така, че в радиус от 100 версти народът да види, да трепери, да знае и да вика: удушиха и задушават кръвопийците кулаци. Телеграфирайте при получаването на телеграмата и изпълнението. Ваш Ленин.“ (А.Г.Латишев Разсекретения Ленин, 1996. С. 57.)

Жертви на масовия глад в Русия 1921г. Докато милиони гладуват и умират заради конфискациите на храна и разпада на икономиката, болшевиките финансират войни и терористична дейност. Например през 1925г. те щедро финансират атентата в църкрвата "Света Неделя", чиято цел е обезглавяването на България от нейния политически и военен елит. Загиналите са 213, сред които 12 генерали и висши офицери, редица политици, и много невинни вкл. жени и деца.

Жертви на масовия глад в Русия 1921г. Докато милиони гладуват и умират заради конфискациите на храна и разпада на икономиката, болшевиките финансират войни и терористична дейност. Например през 1925г. те щедро финансират атентата в църкрвата „Света Неделя“, чиято цел е обезглавяването на България от нейния политически и военен елит. Загиналите са 213, сред които 12 генерали и висши офицери, редица политици, и много невинни вкл. жени и деца.

„Саратов, (до упълномощения Пайкес) … съветвам да заповядаш на своите подчинени командири да разстрелват заговорниците и колебаещите се, никой не питай и не допускай идиотски възражения“ 22.08.1918 г. (Ленин В.И. Полн. собр. соч. Т. 50. С. 165).

„Всички живеещи на територията на РСФСР чужди поданици от редовете на буржоазията на тези държави, които водят срещу нас враждебни военни действия, на възраст от 17 до 55 години да се заключат в концетрационни лагери“
(А.Г.Латишев Разсекретения Ленин, 1996, С. 56).

„Вземете военни мерки, т.е. постарайте се да накажете Латвия и Естония (например, отидете някъде до границата на една верста разстояние и обесете там 100-1000 от техните чиновници и богаташи)“
(А.Г.Латишев Разсекретения Ленин, 1996, С. 56).

„Прекрасен план! Завършете го заедно с Дзержински … С дегизировката на „зелените“ да отидем на 10-20 версти и да обесим кулаци, попови и помешчици. Премия: 100 000 рубли за обесен“
24 – 27 декабря 1917 г. (Ленин В.И. Полн. собр. соч. Т. 35. С. 200, 201, 204. — Из работы «Как организовать соревнование?»)

Жертви на червения терор в Крим 1918г.

Жертви на червения терор в Крим 1918г.

„Далеч не всички селяни разбират, че свободната търговия с храна е държавно престъпление. „Аз съм си произвел хляба, това е мой продукт и аз имам право да търгувам с него“ – така разсъждава селянина по навик. А ние трябва да казваме, че това е държавно престъпление.“ Ленин, 26 августа 1921 г. (Ленин В.И. Полн. собр. соч. Т. 53. С. 142.)

„… стигнах до безусловния извод, че ние сме длъжни именно сега да дадем най-решителното и безпощадно сражение на духовенството и да удавим неговата съпротива с такава жестокост, че те да не забравят това следващите десетилетия … Колкото повече представители на реакционното духовенство и реакционната буржоазия ни се удаде по този повод да разстреляме, толкова по-добре“. (А.Г.Латишев Разсекретения Ленин, 1996)

Comments

comments