Най-нещастният комунист в истоията избяга в ГДР и Строя рухна

Роналд Шерникау може да бъде определен най-нещастият комунист в историята.

Той е роден през 1960 в Магдебург, в семейството на самотна майка Елен Шерникау. Баща му Лоренц е успял да се пресели в Западна Германия през 1953 г, няколко месеца преди раждането на Роналд. Детето израства без бащини грижи и с етикет „враг на ГДР“. През 1966 г. майката се решава на една рискована операция – бягство в Западна Германия и Роналд се отзовава в багажника на автомобила на майка си. Двамата минават границата нелегално и Лоренц ги посреща. Щастието обаче трае няколко минути. Елен разбира, че съпругът й има западногерманско семейство – жена и две деца. На практика Елен и Роналд остават на улицата, но няма връщане назад. Заселват се в малкото
градче Лерте /край Хамбург/. Роналд започва училище, а Елен работа. Двамата живеят добре, но самотата им заформя носталгия по ГДР. Двамата слушат радио ГДР, гледат източноевропейска телевизия и вечер ръкопляскат на невероятните постижения на социалистическата икономика. От роднини получават колети с вестници и списания от ГДР и едва 16 годишен Роналд става член на ГКП /Германската Комунистическа Партия/.

Едва 16 годишен Шерникау става член на Германската комунистическа партия.

Едва 16 годишен Шерникау става член на Германската комунистическа партия.

Роналд е добър ученик, отличник, пише поезия и проза. На 17 години публикува първият си роман посветен на малкия град. Издателите на местите вестници откриват, че детето има талант и дори в-к „Шпигел“ му отделя внимание в малко каре. Всъщност романа му не е за малкият град, а за самотните хомосексуалисти в дълбоката западногерманска провинция. Героят му е гей, който е отвратен от бездушието и консервативният, провинциален манталитет на заобикалящата го среда, меланхоличен страдалец отправил се на път към големият град и неограничените възможности. Това прави и Роналд, напуска Лерте и се слива с интелектуалните хомосексуални среди на Западен Берлин. Следват безпаметни нощи в бар „Hoppla Sir“ – място за среща на градската субкултура с „-исти“ – анархисти, социалисти, комунисти, хомосексуалисти. Да, Роналд е гей и мечтае да е Мерилин Монро и да живее в ГДР.

Роналд е искал да прилича на Мерлин Монро. В своята "Библия на комунизма" той слага Клаус Ман - поет, хомосексуалист, като един от четирите богове на комунизма.

Роналд е искал да прилича на Мерлин Монро. В своята „Библия на комунизма“ той слага Клаус Ман – поет, хомосексуалист, като един от четирите богове на комунизма.

В началото на 80- те, Роналд е малка, нощна пеперуда, красавец с дълги черни коси и фино тяло, любимец на нощен Западен Берлин. Той участва в литературни четения и е представян на публиката като „поет, дива, комунист“. Пише есета, стихове и върти любовници. Певицата Марияне Розенберг /също хомосексуална/ изпява неговата „Америка“ – песен посветена на Роналд Рейгън. Среща се с изпълнител/к/ите от известното травестит шоу Ladies Neid, дава идеи за скечовете им. Понякога през деня работи като болногледачка на възрастни хора или като „бейбиситър“. Парите не са му достатъчни и мечтата да живее в комунизъм, в ГДР отново излиза на дневен ред. Според Роналд в ГДР ще му се налага да работи само два пъти в месеца и ще бъде богат благодарение на комунистическата литература, която ще издаде и продаде. Има практично мислене „на изток – споделя той с приятеля си Матиас – храната и наемите не са толкова скъпи, а писателите са със специален статут от държавата и са ценени високо“.

Но за да влезеш в ГДР се оказва почти толкова трудно, колкото и да излезеш. Години ще му трябват на Роналд, за да пробие бюрократичната социалистическа система и да стане гражданин на „комунистическия рай“ на Източна Германия.

Като начало през 1986 г. Шерникау успява да стане студент в литературният институт „Йоханес Бехер“ в Лайпциг /ГДР/. Роналд дава интервю за местен вестник: „Има три подобни института в света – в Москва, в Хо Шимин и Лайпциг“. От първият си ден на социалистическа земя си води дневник. Ето и първото впечатление: „Невероятната немарливост и разгащеност на комунизма непрекъснато въртят една и съща информация: ще стане някога“.

Опашка пред магазин в ГДР 80-те. Москва се постара да направи ГДР витрината на социалистическия блок, като контра-пункт на ФРГ . Въпреки това, най-галеното дете на блока си остана типичното социалистическо сиво, мизерно и оскъдно място в сравнение със Западна Европа.

Опашка пред магазин в ГДР 80-те. Москва се постара да направи ГДР витрината на социалистическия блок, като контра-пункт на ФРГ . Въпреки това, най-галеното дете на блока си остана типичното социалистическо сиво, мизерно и оскъдно място в сравнение със капиталистическия свят.

Другарите социалисти са в потрес от неговите тези и най -вече от неговото поведение. Хомосексуалността му е пречка за едни по-топли партийни отношения, но въпреки всичко Роналд е показван пред масова аудитория, като „другар – комунист, който избягал от Запада“. Партийните събрания на немските комунисти са новата му сцена.

Другарите са потресени от хомосексуалността на другаря от ФРГ. Това е била една от основните причини за 10 годишната борба на Шерникау с източно-германската бюрокрация. Трябва да се има предвид, че в Строя единиците пожелали да емигрират от Запад на Изток ги използваха усилено в Пропагандата, разкарваха ги като мечки, за да ги показват, за да кажат - ето хората избягаха в "Рая на земята". В същото време Московията беше превърнала всяка една държава от блока в затвор, най-забележителният симпвол на което стана Берлинската стена.

Другарите са потресени от хомосексуалността на другаря от ФРГ. Това е била една от основните причини за 10 годишната борба на Шерникау с източно-германската бюрокрация, докато най-сетне, едва на 1.09.1989г. той става гражданин на ГДР. Трябва да се има предвид, че в Строя единиците пожелали да емигрират от Запад на Изток бяха използвани усилено в Пропагандата, разкарваха ги като мечки, за да ги показват, за да кажат – ето хората избягаха в „Рая на земята от гнилия капитализъм“. В същото време Московията беше превърнала всяка една държава от блока в затвор, най-забележителният символ, на което стана Берлинската стена.

Едва на 1 семтември 1989 г. Шерникау става гражданин на ГДР. Заветната мечта е сбъдната. Заедно с панелното си жилище получава и работа като драматург в радио-телевизията на ГДР. Но само след два месеца стената, разделяща Източен и Западен Берлин, пада. Социализмът в ГДР се сгромолясва пред очите му. За Роналд това е шок, ужас и лична трагедия. Колегите му се подиграват, никой не го взема на сериозно и издателствата не искат ръкописите му. 1 март 1990 г. е последният конгрес на писателите на ГДР. Роналд е там и произнася реч. Казва, че идва от Западен Берлин и е комунист. Другарите писатели, вече не са другари, а господа и намират думите му за смешни и нелепи. Смешни, нелепи и понякога страшни са и неговите новели и есета, които по късно ще бъдат събрани в една обща книга – Библията на комунизма на ГДР. Там Шерникау се прекланя пред четирима „богове“: терористката Улрике Майнхоф /от Фракция „Червена Армия“/, актрисата Тереза Гизе, Макс Райман – лидер на ГКП и Клаус Ман – поет, хомосексуалист. По същото време Роналд разбира, че е болен от СПИН. Болен, самотен и нещастен той не спира да пише: „Възможно ли е комунистите да построят такъв социализъм, от който хората няма да искат да избягат?“ И сам си отговаря : „Когато социализмът се проваля, това неизбежно ще завърши с бум!“. На 20 октомри 1991 г. Роналд Шерникау- поет, писател, дива, хомосексуалист, комунист, неудачник, умира от СПИН. Погребан е в Берлин.

Гробът на Роналд Шерникау в Берлин.

Гробът на Роналд Шерникау в Берлин.

Comments

comments