НОВАЯ ГАЗЕТА: Гласът на „Мрачния“. Разследването за сваления MH17 е завършено. Павел Кангин намери колега на полковника, който се счита за отговорен за транспортирането на БУК-а, който свали боинг MH17.

Превод на материал на „Новая Газета“.

Разузнавач, ветеран от Афганистан разпознава сред имената в списъка на подозираните лица за свалянето на Малайзийският самолет свой бивш колега. Специалният кореспондент на „Нова газеты“ Павел Каныгин се среща с него в Запорожие, а след това носи послание от негово име в засекретеното военно градче в близост до Ростов до другаря му.

От редакцията:

„Новая газета“ продължава своето разследване във връзка с катастрофата на полета МН17 Амстердам-Куала Лумпур, която стана в небето над Донбас през 17 юли 2014 година. При инцидента на борда на самолета са се намирали 283 пътници и 15 души екипаж, до един загинали.

Международната следствена група (JIT) през есента на миналата година предостави доказателства от които е видно, че Малайзийският боинг е бил свален от ракета „земя-въздух“ от зенитно-ракетен комплекс „Бук“ произвел запуска в района на градчето Снежно (което към този момент се е намирало под контрол на ДНР).

Въпреки това руският концерн „Елмаз-Антей“ производител на Зенитно-ракетния комплекс „БУК“ който води собствено разследване на трагедията настоява, че запуска е бил произведен от покрайнините на село Зарощенск. Съгласно становището на техни представители към 17 юли посоченият район е бил под контрола на Украинските въоръжени сили. Самите жители на Зарощенск опровергават това твърдение и заявяват пред специалният пратеник на „Нова газета“, че в селото им никога не имало подобен зенитно ракетен комплекс или пък каквито и да било представители на Украинските въоръжени сили. Селото, както и околностите са били контролирани от въоръжени структури на ДНР от самото начало на конфликта.

Показваме нови подробности от разследването.

Мястото на катастрофата на самолета. Снимка Зинаида Бурска, "Новая газета".

Мястото на катастрофата на самолета. Снимка Зинаида Бурска, „Новая газета“.

През месец октомври на 2015 година, следователите от Международната следствена група (JIT), публикуваха телефонните разговори водени в деня на трагедията между ръководителя на военното разузнаване на ДНР с позивна „Мрачният“ (Хмурого) и сепаратиста с позивна „Бурят“ където се обсъждат детайли от прехода на зенитно ракетният комплекс „Бук“. „Мрачният“ е човека който е осъществявал контрол по движението на въпросният комплекс по маршрута от граничната полоса на Руската Федерация до територията контролирана от сепаратистите, съгласно натрупаните материали и документи от следствената група. Освен тези материали други такива като доказателство за участието на полковник Дубински в инцидента по свалянето на самолета няма, като изключим телефонните разговори няма. Москва официално отрича тези доказателства и ги нарича „лъжи от Интернет“.

Въпреки това, „Нова газета“ откри човек който потвърди че на записа на телефонният разговор е гласът именно на „Мрачният“, а не на някой друг. Този човек се казва Сергей Тиунов, ветеран от Афганистан и лидер на местната самоотбрана на Запорожие, който разпознава гласа на своят колега по време на войната в Афганистан, полковника от армията на Руската Федерация Сергей Дубински.

В интервю дадено само пред „Нова газета“, Тиунов твърди че е обсъждал с приятеля в качеството му на ръководител на Военното разузнаване на ДНР, последствията от инцидента с МН17.

Сергей Тиунов на заден план и Сергей Дубински (на преден с автомата). Снимката е от личният архив на Сергей Тиунов.

Сергей Тиунов на заден план и Сергей Дубински (на преден с автомата). Снимката е от личният архив на Сергей Тиунов.

В края на 1980 година двамата, Тиунов и Дубински са служили в раз-узнавателната рота на 181 полк в Афганистан. Благодарение на близкото си познанство с Дубински на Тиунов се отдава да освободи от плен няколко десетки украински войници. Тиунов смята, че живота на Дубински е под заплаха, тъй като той се явява по неговите думи ключов свидетел по делото за катастрофата на МН17 и може да покаже на светло редица обстоятелства по случилото се, като посочи имената на тези които са отдали заповедта за запуска на ракетата и носят пряка отговорност за смъртта на хората.

Дословно

Телефоният разговор между Ръководителят на Военното Разузнаване на ДНР, Сергей Николаевич Дубински със сепаратиста с позивна“ Бурят“

„Бурят“: „Къде да оставим красавицата, Николай?“

Дубински: „Коя? Тази ли?“

„Бурят“: „Тази дето я докарах, вече съм в Донецк“

Дубински: „Тази за която си мисля ли? Дето е с М?“

„Бурят“: „Да-да-да! Бук, Бук…

Дубински: А тя все още ли е на трейлера с влекача?

„Бурят“: „Да, … трябва някъде да я оставим на скрито и да я замаскираме.“

Дубински: „Нали е заедно с екипажа?“

„Бурят“: „ Да с екипажа е“

Дубински: „Никъде няма нужда да я крием, сега ще ти кажа къде ще я насочим … задръж за момент, сега ще ти кажа къде да я насочим. Да тръгне с танковете „Изток“ заедно.

Запис на прихванатият разговор между „Мрачният“ и „Бурят“

С Тиунов разговаряхме на 16 март в щаба на Самоотбраната на Запорожие, намиращ се в едно от помещенията на градското училище. В големия кабинет е сложен флага на Украйна и е сложен нов генератор, който ще бъде откаран от запорожските доброволци на фронта в Мариопул. За момента Тиунов провежда кратък инструктаж: “Ще тръгнем рано сутринта, а оръжие няма да взимаме. Ясно ли е?“

Тиунов е добре изглеждащ и добре сложен мъж в своите 50–т години, който е работил като адвокат преди войната.

Адвокат Тиунов организира и оглавява местната самоотбрана през пролетта на 2014, когато по юогоизтока на Украйна се понася вълната от акции на поддръжниците на „руската пролет“.

В You Tube са качени няколко филмчета, в едно от тях на 23 март 2014 година облеченият в камуфлаж Тиунов заедно с колеги прегражда пътя на колона от автомобили с проруски активисти на изхода на Запорожие, а след това измъква от прозорчетата им руските трикольори. „Ние защитавахме своят град, но на руските канали това видео го показваха придружено с коментари от сорта, че едва ли не сме нападали хората и сме ги били. Много от моите руски приятели ми писаха :“Фашист, грубиян, поддръжник на хунтата!“. Не очаквах такова нещо, стана ми обидно от това че пропагандата до такава степен им е промила мозъците – разказваше Тиунов – за това пък Сергей Дубински тогава нищо не каза. За последен път го видях когато му бях на гости през 2014 г в Донецк. Много спорихме тогава, той разбира се беше настроен срещу Майдан-а, но въпреки това разговаряхме нормално, всеки казваше своята истина. Тогава ми бе трудно да повярвам какво ще стане после с нас.

Тиунов продължавайки да разказва отбеляза, че по това време Дубински просто е бил руски офицер от запаса и то в продължение на повече от 10 години. Изненадващо обаче през май 2014 г. отишъл да воюва за ДНР. Тиунов си спомня, че по това време група от украински доброволци са минали през Великая Новоселка, селото където е живял Дубински за да го „прочистят“ от симпатизанти на „руската пролет“ и това явно е било капката която е била достатъчна за да прелее чашата му.

Тиунов си спомня и че по време на общата им служба в Афганистан не са били толкова близки както в последствие и особено след като и двамата са се пенсионирали и станали членове на общ форум в Интернет през 2010 година, форум в който са общували ветерани от Афганистан. През 2011 старите бойни другари отново се срещнали. Дубински който в Афганистан е бил заместник на командира на разузнавателната рота поканил Сергей Туинов заедно Владимир Вортилов на своят рожден ден през 8 август в село Великая Новоселка в Донецка област. Дубински живеел там от 2004 година, когато се уволнил от руската армия като полковник и се върнал от Чечня. Преди да тръгнат се чули по телефона, Тиунов който живеел в Запорожие попитал има ли нужда да се вземе нещо от града. „Пичове, най-важното е да дойдете. Друго не е нужно!“-отговорил Дубински. „Пелин, веднага те предупреждавам, няма да пия защото ще съм шофьор!“-отвърнал Тиунов. „Риж я не се измъквай“, пошегувал се Дубински.

/“Пелин“, „Мрачен“, „Лош“ и „Петровски“ са позивните и прякорите на Сергей Дубински./

Дубински ги посрещнал топло, запознал ги с младата си съпруга и тъщата. Показал им дома си. Решили да подредят масата на верандата, докато разговаряли си спомнили за старите другари от общата им служба в Афганистан. Първата им работа било да поменат тези които вече ги нямало сред бойните им другари. Дубински си спомнил за Идрис Саралиев, който по времето на службата си в Афганистан бил награден с ордените „Червена звезда“ и „За храброст“, а после в Чечня се оказал на страната на Масхадов и през 2002 година убит от отряд спецназ под ръководството на самият Дубински.

Тиунов отбеляза, че Дубински доста тежко преживял този съдбоносен случай и смятал че всичко е станало случайно и ако зависело от него въобще е нямало да се случи. Дубински добавял, че страната ни е една, но враговете ни разделили и скарали помежду ни през 1991г. Всичките тези събития му се отразили тежко.

….през септември на 2014 г в плен на ДНР имало няколкостотин украински войника от тези които се сражавали при Иловайск и попаднали в обкръжение. Тогава от котела са се измъкнали неколцина. Лидера на запорожските доброволци Тиунов успял да измъкне част от своите хора тогава, но бил ранен. След изписването от болницата се опитал чрез мрежата от познати „афганистанци“ да стигне до командирите на „ДНР“ за да се договори освобождението на един от бойците. Много скоро след това на телефона му се появил SMS с номера на телефон и съобщение “Човек от военното разузнаване на страната, която те интересува. Позвъни му и ще останеш изненадан кой ще ти отговори“

Тиунов веднага набрал номера и изстрелял в слушалката: „Kазвам се Сергей Тиунов и съм адвокат от Запорожие, бих искал да започна преговори относно освобождаване на земляка си….

– „Я говори нормално, Риж“ – чул хриплив смях от другия край. „Давай по същество: колко хора и от къде трябва да се вземат.“

Тиунов разпознал гласа, но не можел да повярва.

Все пак попитал

– „С кого разговарям?“

– Аз съм, „Пелин“! Отговорил гласа – Дубински, „Мрачният“!

По молба на Тиунов, Дубински освободил плененият украински боец, като му заповядал да се качи на пътнически автобус от Донецк за Курахово и на разграничителната линия го посрещнали роднините му.

Седмица по късно Тиунов отново позвънил на Дубински с молба за освобождение но вече на група пленени украински войници от Запорожие. Взимайки, му казал Дубински. Така ще си спестя разходите по храна и охрана. В същият ден Тиунов се свързал с ВСУ и им разказал за постигнатата договорка с Донецк и ги помолил за подкрепа. Чиновниците му отговорили, че личните инициативи са нещо полезно, но все пак нещата трябва да минат по каналният ред. Така че Тиунов наел автобус с лични средства и едно октомврийско утро пристигнал в Донецк, където се срещнали с Дубински.

– По това време подобно пътуване си беше чисто самоубийство, нервите ми бяха опънати до краен предел. Но от друга гледна точка, дадената дума е нещо, което не се дава просто така между афганистанци и щом е казано, ще стане.

На указаното място Тиунов го чакали въоръжени бойци на ДНР с маски на лицата. Няколко минути по-късно се появила и друга група сред която видял познатата фигура на Дубински, среден на ръст и с неподвижна лява ръка в следствие на стара рана. Това била охраната на „Мрачният“ . Тиунов ги разпознал като чеченски бойци от спецназ, с които „Мрачният“ служил по времето на войната в Чечня. Натоварили пленниците на автобуса, а Тиунов и Дубински застанали в страни за да поговорят. „Виждаш ли как се обърна живота Серьожа- подхванал „Мрачният“. В Афганистан двамата с теб воювахме на една страна, а сега воюваме един срещу друг. Не мога да разбера защо си на страната на хунтата?“

– Аз от своя страна не можах да се въздържа: обаче самолета го свалихте вие и то по напълно бандитски начин! – си спомня Тиунов. По лицето му разбрах, че го засегнах лично и ми отвърна – „Нима смяташ, че това съм го извършил сам?“ и после добави сочейки с пръст в небето –„Това го направиха изродите в Москва!“

Явно подобен вид разговор му бе неприятен, защото трябваше да се оправдава. Все пак той е военен човек, а не бандит – продължи Тиунов – За мен бе очевидно, че той не само разбира, че е съпричастен, но и чувствал вина за гибелта на цивилни граждани. Ето защо гледаше да приключи разговора бързо и додаде, давай качвай се и потегляй, че току виж ни обстреляли с мини и теб и мен ако ни засекат.

Следващата размяна се състояла през ноември 2014. Тиунов поискал да освободи пленник от батальона „Донбас“, но по това време подобни пленници „ДНР“ нямал желание да освобождава. Съгласно постигнатото споразумение за размяна Тиунов се съгласил до доведе със себе си двама бойци от ДНР за размяна. По време на размяната отново провели разговор с Дубински.

– Серж – ми каза той. Ние от ДНР нямаме никакво отношение към сваленият самолет. Боинга е свален от украински пилот. Тогава разбрах, че вече са създали легенда за случката си спомня Тиунов. „Мрачният“ не показа никакви емоции докато го казваше. Това бе последният път когато се видяхме.

Тиунов показа стари снимки от съвместният им отдих, а след това разказа за съвместната им служба в „афганската“ разузнавателна рота.

По време на войната не беше страхлив или подъл. Знам това и го твърдя. В разузнаването такива не се задържаха дълго. Разбира се от цивилна гледна точка не всичко, което вършехме тогава може да се гледа с добро око, но го правехме за да оживеем.

  • Какво например? – попитах.
  • Ами примерно ти трябва храна, влизаш в къщата и си взимаш. Трябва ти топла дреха и пак влизаш и си взимаш, цигарите и те по същият начин. В Афганистан всички така правеха, сега го правят по същият начин. Да изнасяш телевизори или друга техника това си е чисто мародерство. Да убиваш невъоръжени или цивилни си е престъпление. Това са границите, които не бива да се преминават.
  • Казахте, че не го считате за бандит. Какъв смятате, че е сега?
  • Той воюваше в Донбас като войник. Вярно е че изпълнява престъпните заповеди на командирите си, но съм уверен на 100%, че никога нямаше да свали самолета ако е знаел, че това е цивилен самолет и е в неговата власт да отдаде заповед за пуск на ракетата. Та аз от неговата уста чух “Московските ***** го направиха!“. Това че сега го изкарват главният виновник е долно и аз никога няма да се съглася.

Зададох на Тиунов директен въпрос: Готов ли е да потвърди пред камера, че разпознава гласа на своят боен другар в записите публикувани от JIT и СБУ? Готов ли е да повтори пред камера това което каза по рано в личният ни разговор?

След известна пауза Тиунов тихо каза:

– Нека да кажем така…,гласа на човека в записите, който е обозначен като „Мрачен“ силно ми напомня на Дубински и аз допускам, че е именно той.

По-късно в събеседването пред камерата Тиунов внимателно подбираше думите си. По късно пак повтори, че не смята Дубински за отговорен за катастрофата. „Той е ключов свидетел, но не и убиец. Ние сме служили заедно и аз искам той да остане жив. Аз не смятам, че именно той е натиснал копчето за старта на този БУК, неговата задача е била само да координира маршрута.“

Транспортирането на „БУК“, от който се смята че е свален самолета на Малайзиските авиолини съгласно изводите на JIT. Снимката е направена от очевидци.

Транспортирането на „БУК“, от който се смята че е свален самолета на Малайзиските авиолини съгласно изводите на JIT. Снимката е направена от очевидци.

Тиунов не се съгласи веднага на разговор за „Мрачният“, когато го намерих. Всичките тези две години и половина си е мълчал за своето познанство с човека от „делото МН17“. Казва че не е знаел как да му помогне така, на служилият с него, че да не му навреди. Няколко пъти се е опитвал да се свърже с него. „Искам да му помогна да се измъкне от тази ситуация, а той даже не отговаряше на моите съобщения. Сега обръча около него става все по малък и се затваря. Искам много да му помогна!“

Журналиста и редактор на „Гражданска телевизия“ – Запорожие, Тарас Билка смята Тиунов за един от лидерите на общественото мнение сред украинските активисти и доброволци. Въпреки това за контактите на Тиунов с представители на ДНР са знаели само най близките му хора. „Той се стараеше да не афишира своите действия, дори когато успешно водеше освободени от плен“ – разказва Билка.

За близките взаимоотношения на Тиунов с Дубински още преди събитията на Майдана свидетелства и активната обмяна на мнение във форума на ветераните на 181 мотострелкови полк, които са повече от 43 страници. За контактите между двамата знае и посредника за обмяната на военноплениците Владимир Рубан, който също се е срещал често с Дубински. Но винаги готовият да разговаря Рубин категорично отказа да разговаря за „Мрачния“- „той е подследствен за „Боинга“. Всеки любопитен ще бъде премахнат. Той не ви трябва. Приключихме разговора“

По времето на разговора ни с Тиунов го попитах дали не се притеснява да хвърли светлина върху взаимоотношенията си с „Мрачния“. Все пак това е свидетелство и то е единствено до този момент, а не получено от Интеренет, за това че Дубински е ръководил придвижването на „БУК“. Тиунов отвърна „Ако изникне нещо, то ние с момчетата ще се справим“.

Видео писмо за Ростов, 30 март

На вторият ден от разговора ни с Тиунов му предложих да запиша на видео послание към неговият друга, което се наемам да отнеса лично до дома му. Знае се че „Мрачния“ е живял в околностите на Донецк от 2004 до 2014 . Завършвайки своето участие във войната в Юго-източна Украйна, „Мрачния“ се е настанил в Ростов. Тиунов се съгласи и записахме послание с времетраене около пет минути.

– Привет Николаич, лошо е че така и не можах да се свържа с теб, а разговора е важен и мисля, че и сам го разбираш.

<…> Николаич, човекът който ще ти предаде това послание, се казва Павел и е сигурен. С него можеш да разговаряш така, както би разговарял и с мен самият. Поговорете, може би ще се намерят някакви допирни точки. <…>

С този видеозапис тръгнах за Ростов на Дон за да го предам лично на Домбаски. След като кацнах в града позвъних на мобилният му номер за да уговорим срещата. Нямах представа дали ще вдигне на непознат номер и още повече не бях сигурен дали линията няма да бъде подслушвана. Набрах номера, но никой не вдигаше и в слушалката се чуваше само звукът за свободен сигнал. Набрах го още веднъж и … резултатът беше същият. Адреса ,на който се водеше Дубински, принадлежеше на закрито военно градче. Това градче бе мястото на домуването на 22 гвардейска бригада от СПЕЦНАЗ на ВС Руската Федерация.

Comments

comments