Митът за бедния и аскетичен Сталин

Превод от Антисъветски блог

Сталинистите обичат да показват Сталин като някакъв аскет и бедняк, който след смъртта си освен ядрената тояга е оставил само своят мундир, шинел и чифт ботуши съгласно описа на личното му имущество. При това скромно се премълчава, че „Бащата на народите“ е живял изцяло на държавна издръжка, което му е позволявало да нехарчи нищо от и без това нескромната му заплата в размер на 10 000 рубли(и то след грабителската парична реформа през 1947-а). Естествено че държавинят бюджет касаещ личните разходи на вожда не се контролирал от никой, което е валидно за всички тоталитарни държави. Близкото обкръжение на Сталин е формирало своите особени и лични привилегии в “Рая на работниците и селяните“, като това се практикува и досега в страните от състава на СССР и част от „Източният лагер“.




Между другото и при други диктатори и дори западни милионери могат да се срещне формиране на подобна представа за „скромност“, когато те едва ли не са носили налъми и са се хранели с коричка хляб и вода и така нататък …

Реално в описа на имуществото на Сталин влиза Близката вила и в него влиза само това което се е намирало там. Следва обаче да се обърне внимание на фразата“ другото имущество принадлежащо на другаря Сталин в описа не е включено“. Тук е момента да се отбележи ,че тази вила не е единствена, а е имало и апартамент както и служебен офис в Кремъл. В случая след като повдигаме темата за аскетизма, то би трябвало в тази светлина да споменем и количеството вили които Сталин е построил лично за себе си за да можем да ги ползваме за негово мерило. Относно вилите, информация за тях можем да вземем от спомените на дъщерята на Сталин, Светлана Алилуева която в интерес на истината описва доста подробно житейското битие на вожда.

„….

  1. Далечната вила в Зубалово;
  2. Близката вила в Кунцево;
  3. Липки – старинното имение до Дмитровското шосе с езеро, великолепна къща и парк с вековни липи.
  4. Семьоновско – нова построена къща, построена в навечерието на войната до старо имение с големи езера, изкопани още от крепостните насред обширна гора;
  5. Соколовка – мрачен, неуютен дом, където почнахме да всички да ходим през есента вместо в нашето скъпо Зубалово….“

Това е само в околностите на Москва. Нека да продължим и по нататък.

„…..

  1. Архитект Мирон Иванов Мержанов построи за татко и още три чудесни къщи. Една в Сочи, в близост до Мацеста на място избрано още заедно с мама;
  2. … друг в близост до Гагра на хладната река;
  3. … трети до Адлер в близост до река Мюссера.
  4. Към есента на 1941 в Куйбишев беше подготвено жилище за татко. Очаквааше се че ще отиде там и бяха ремонтирани няколко вили по крайбрежието на Волга, като там бе построено под земята и огромно бобмено скривалище …“

17354725_1472525282760705_1650374264_n

и тук следва впечатляващ откъс:

„През лятото на 1946 година той за пръв път след 1937 пое на юг тръгвайки с автомобил. Огромната автомобилна процесия се проточи по тогавашните лоши пътища. След това във връзка с това пътуване се започна строежа на магистралата към Смферопол. Спираха в градовете, като се нощуваше в домовете на секретарите на Областните и Районните комитети. На татко му се искаше да види със собствените очи как живеят хората …, а наоколо бяха само разрушенията от войната. След това пътуване, на юг започнаха да строят нови вили, които този път наричаха „държавни вили“. Формално се смяташе, че всички членове на Политбюро могат да почиват там, но обикновено освен татко, Жданов и Молотов никой друг не ходеше …“

Видимо Йосиф Висарионович явно се е разстроил от разрушенията от войната и за това е решил да си подслади по съответния начин …

„….

  1. …. Построиха вила в близост до Сухуми;
  2. … в близост до Нови Атон;
  3. Цял вилен комплекс на Риц;
  4. … също така и вила на Валдай;
  5. Вила в Боржоми …“

По отношение на №14 няма какво да се каже. Скромничко, аскетично, но пък не е живял самотен, все пак са живели и роднините, за които не е забравено. Нека да вземем сина му Василий за пример:

„…той живееше на голяма държавна вила, където беше развил голямо стопанство-кучкарник, конюшни … На него всичко му се даваше и му се разрешаваше – Власик се стремеше да му угоди във всичко с едничката цел при нужда, в подходящият момент Василий да се застъпи за него пред баща си …“

И на края тайната на изключителната скромност на вожда:

“ … Цялата негова заплата се доставяше в пакети на масата. Нямам представа дали имаше спестовна книжка или не-най вероятно нямаше. Реално сам той пари не харчеше, така или иначе нямаше и за какво да ги харчи. Цялото му битие, вилите, къщите, прислугата, храната, облеклото-всичкото това се плащаше от държавата, за което беше създадено и специално управление под шапката на Държавна сигурност което отчиташе направените разходи и за което се даваха средства, които нямаха ограничения, всъщност и той нямаше представа за тях. Понякога се нахвърляше на своята икономи и генерали от охраната, както и на Власик с ругатни „Паразити! Пълните гушите тук, знам аз колко пари прибирате покрай мен“. Но той нищо не знаеше, а само интуитивно усещаше огромните средства които минаваха покрай него. Опитваше се да направи ревизия на своето стопанство, но от това не излезе нищо. Подхвърлиха му някакви цифри и толкова. При всичката си всеобхватна власт той беше безсилен и безпомощен пред тази ужасяваща система, която беше израснала около него-той не можеше нито да я разчисти, нито да я контролира… Генерал Власик се разпореждаше с милиони от негово име, които харчеше за строителство, командировки с огромните влакови композици, но татко дори не можеше да си изясни къде, колко и как се харчеше.

17352655_1472525279427372_1824409496_n

Въпреки това спестовна книжка все пак се появи…“ Някъде към 60 те години на 20 век Светлана казва, че и е било наредено да раздели парите от 30 000 стари рубли от спестовната книжка на Сталин, явно някакъв хонорар. Тя предложила тази сума да се раздели на три части (колкото са децата на И.В. Сталин), а после всяка част да се раздели между внуците. Частта на Василий е била разделена между четирите му деца, а часта на Яков на две. Аз получих 5000 рубли, а Светлана е взела нейната част 10 000 рубли“. Неясно е дали ЦК на КПСС е предало на роднините на Сталин някакви суми от спестовната книжка и какви са били те. Първоначално докато все още са били силни ленинските традиции в партията и старите болшевики все още живи, на Сталин му се е налагало да разполага с малко. Запазените документи ясно показват, че Сталин в качеството си на генерален секретар в началото на НЕП-а първоначално е получавал 225 рубли на месец, като от тях е внасял членски внос в размер на 6 рубли и 75 копейки.



След утвърждаването на едноличната му власт тоя започва да увеличава и това което получава. Първоначално заплатата на новият стопанин на Кремъл се увеличава през 1935 година- до 500 рубли. Февруари месец на 1936 месечната заплата става 1200 рубли (членският внос възлиза на 36 рубли). Да се живее по това време с такава сума е повече от възможно, тъй като средната заплата за страната е билаблизо 5 пъти по-малка. Към края на войната Сталин е получавал 2000 рубли на месец и чак към края на 1947 заплатата на „бащата на всички народи“ се увеличава петкратно. Тогава Сталин само като Председател на Съвета на Народните Комисари е получавал 10 000 рубли на месец, което представлява повече от десет пъти над средното за страната. Толкова примерно е струвал един лек автомобил „Победа“. Освен това като първи секретар на ЦК на ВКП (б) е получавал същите суми. Към годишните доходи на Йосиф Висарионович трябва да се добавят и хонорарите за огромните тиражи на неговите трудове в страната и чужбина. Забележителното е това, че и досега няма намерен документ който да показва еднозначно как Сталин е разполагал и разпореждал с доходите си.

  1. Няма нито един документ, който да показва че Сталин е дал дори една рубла от личните си средства за отбрана на страната, възстановяване на народното стопанство след нея, като помощи за дестките градини и домове, за инвалидите от войната и на други благородни каузи;
  2. Сталин нито веднъж не е купувал с личните си средства облигации от държавният заем за войната или след нея ВЪПРЕКИ, че ВСИЧКИ останали работещи граждани на СССР са били задължени да го направят. Като сумите за това са стигали близо четвърт от общата им заплата през войната и близо една трета след нея.
  3. Още през 1939 година Сталин заповядва хонорарите от публикациите на всички Народни комисари и останалите висши ръководители да се събират в НАРКОМФИН. Реално от тези суми са раздавани наградите „Сталинска премия“, но не съществува какъвто и да било документ, че това е правено с неговите хонорари.
  4. Освен това, позовавайки се на А. Колесник (който от своя страна се позовава на показанията на офицери от КГБ, които са отворили сейфа), след смъртта на Сталин в личният му сейф са били намерени огромни суми с бележки и разписки които са показвали че това са хонорари от публикацията на неговите трудове. В сейфа са били намерени повече от 3 600 000 (три милиона и шестстотин хиляди) рубли заедно с пачки от чуждестранна валута на различни държави. Всичко това е показано в документалният филми „Смърта на Сталин, последно свидетелство“ , който въобще не е антисталинистки.

Сталинистите често казват, че вожда е харчил лични средства за негово лично разузнаване, но това как трябва да се разбира в Съветската държава е … доста неясно.

Към края на дните си Сталин е не съвсем адекватен, но въпреки това сумите са се трупали в продължение на много години, включително и тези от преди войната.

17361095_1472525286094038_467559409_n

Равносметка:

Сталин се явява най-богатият човек в СССР, като при това е разполагал със служебни автомобили, резиденции в най – красивите кътчета на страната и на практика е разполагал с всичко необходимо на държавна издръжка. На практика не е имало нужда да харчи собствените си пари за каквото и да било свързано с бита и издръжката си. Така или иначе цялата страна е била негова лична собственост.

По материали на: http://tutchev.livejournal.com/4678.html

Comments

comments