Невидимата 100 годишнина от революцията, която промени света

Тези дни се изпълват 100 години от едно събитие, разтърсило света – февруарската революция в Русия. Тя беше ключово звено във веригата от събития, които доведоха до края на царизма и появата на Финландия, Литва, Латвия, Естония, Полша и Украйна на политическата сцена, а по-късно възцаряването на най-мракобесния режим в историята – СССР. Няма как да не свържем тези събития с това, което се случва днес, защото агресията на Русия в Украйна е нищо повече от опит да се спре процеса, наченат от отчаяните жени и мъже на Петроград преди 100 години – разпадът на Империята. Днес Москва пази гробно мълчание – също както в съветските времена, историята за това как народът успешно събаря един неадекватен, войнстващ и автократичен режим, е неудобна.

ПАТРИОТ

Вероятно смрадта от фабриката за салами до квартирата му е задълбочавала чувството на безнадеждност у Владими Илич. В началото на 1917-а той живее в Цюрих вече година, но надеждите му, че левите в Швейцария и Европа ще последват неговите призиви се изпраряват. Той иска кървавата касапница на Първата световна война, която бушува по това време да прерастне в европейска гражданска война на пролетариат срещу буржоазия и аристокрация. В пристъп на отчаяние той пише, че едва ли ще доживее революция в Русия. Само месец по-късно неговата прогноза е безжалостно опровергана.

Известна още като „The Great War“ (Голямата война), започва на 28 юли 1914-а след като Австро-Унгария обявява война на Сърбия. Поводът – убийството месец по-рано на престолонаследника на Австро-Унгарската империя Франц Фердинад. Той вече се е изявявал като император, тъй като действащият – Франц Йосиф е много стар (84г).

Моментът, в който Гаврило Принцип убива Франц Фердинанд, в Сараево, Босна, 1914-а. Следва месец на напрегнати дипломатически маневри и преговори между великите сили, при които Русия застава решително на страната на Сърбия, а Германия на страната на Австро-Унгария. Това включва неспасяема верига от събития, които стартират Първата световна война.

Моментът, в който Гаврило Принцип убива Франц Фердинанд, в Сараево, Босна, 28 юни 1914-а. Следва месец на напрегнати дипломатически маневри и преговори между великите сили, при които Русия застава решително на страната на Сърбия, а Германия на страната на Австро-Унгария. Това включва неспасяема верига от събития, които стартират Първата световна война.

Австро-Унгария е в правото си да накаже Сърбия за убийството на де-факто държавния глава – все едно Мароко да убие преди инагурацията, спечелилият президентските избори на Франция. От години Сърбия организира терористична дейност и разпалва националистическа омраза заради Австро-Унгарската окупация на Босна и Херцеговина. Разследването доказва, че убиецът Гаврило Принцип е въоръжен с пистолет, който идва от сръбските военни складове, а подготовката на този терористичен акт е дело на „Черната ръка“ – организация ръководена от офицери и висши държавни служители на Сърбия. Начело на организацията стои полковник Драгутин Димитриевич „Апис“ един проводник на руските интереси в Сърбия, организатор на про-руски преврат в 1903-а.

Зад Сърбия застава Русия и адът на Първата световна война се отключва. Обикновено историците обвиняват победената Германия и нейното войнстващо и вманиачено политическо ръководство, но безспорно, ако Русия не беше застанала на страната на Белград, всичко щеше да приключи с една война между Австро-Унгария и Сърбия.




Русия се включва с огромен ентусиазъм в предстоящата касапница, както впрочем и всички останали държави. Петербург мобилизира огромна 12 млн армия. Първоначалните успехи обаче, са последвани от унизителни поражения. През лятото на 1915-а цар Николай II лично поема ръководството на армията. Това е катастрофална грешка. Първо – Николай е неспособен военен лидер и намесите му често вбесяват висшите офицери, второ – военните поражения се асоциират директно с него и трето – Николай II изоставя управлението в столицата. До началото на 1917-а Русия дава 6 милиона жертви (убити, ранени и изчезнали), а първоначалният ентусиазъм се изпарява. Месечно 34 000 дезертират. Русия е твърде изостанала индустриално, инфраструктурата не отговаря на изискванията на войната, авторитарната й социално-политическата система е неспособна да посрещне предизвикателствата.

В Петербург управлява съпругата на Николай Александра, но тя също се проваля – като немкиня е подозирана, че е шпионин, а близостта и с одиозния Распутин разпалва възмущение и недоверие.

Битката за Таненберг е първото голямо сражение на Източни фронт. Русия нахлува в Източна Прусия, но търпи съкрушително поражение в края на август 1914-а. Въпреки това битката при Таненберг се оказва статегическа победа за Антантата, понеже Германия е принудена да изтегли ценни резерви от Западния фронт, за да отблъсне атака на Източния. Това спасява Франция от поражение в самото начало на войната.

Битката за Таненберг е първото голямо сражение на Източни фронт. Русия нахлува в Източна Прусия, но търпи съкрушително поражение в края на август 1914-а. Въпреки това битката при Таненберг се оказва статегическа победа за Антантата, понеже Германия е принудена да изтегли ценни резерви от Западния фронт, за да отблъсне атака на Източния. Това спасява Франция от поражение в самото начало на войната.

В страната избухва глад, икономиката рухва, а като капак Русия е залята от милиони бежанци бягащи от настъпващите германци.

Либералните политици в Парламента предупреждават Николай за задаващия се крах, но той ги игнорира. Така царят губи подкрепата на политиците, военните и населението.

Първите протести започват на 18 февруари 1917-а с работническа стачка в Петроград. На 23 февруари (8 март старт стил) се присъединяват отбелязващи Деня на жената. В града избухват същия ден няколко хранителни бунта, предимно на жени. Протестът бързо се разраства и на улиците излизат и много мъже. Исканията са прекратяване на хранителните дажби, край на войната и на автократичния режим. На следващия ден 200 000 запълват улиците на Петроград. На 25 февруари почти всички фабрики в града спират работа и въпреки забраната 250 000 са на улицата. Царят заповядва на командващия гарнизона да се намеси със сила и да разпръсне митинга.

Първите дни на Февруарската революция протестиращите са били главно жени.

Първите дни на Февруарската революция протестиращите са били главно жени.

Постепенно военните части и полиция също се разбунтуват, отказват да стрелят в протестиращите и на 26 февруари градът попада във властта на революционерите. Офицерите, които се опитват да спрат събитията са разстреляни или бягат.

Царят се опитва да се върне в столицата, но влакът му е спрян. Железопътните станции край града са в ръцете на бунтовниците. На 2 март в 15:00, изправен пред неумолимата действителност и под натиска на шефа на генералния щаб Николай Рузкий и политици от Думата Николай II абдикира в полза на своя брат Михаил Александрович. На следващия ден вликият княз отклонява короната декларирайки, че би я приел само ако Велико народно събрание по демокатичен начин избере монархията като форма на управление. Така 3-и март 1917-а се превръща в датата, на която Руската империя умира …

Цар Николай II подписва своята абдикация в присъствието на военни и политици 2.03.1917-а

Цар Николай II подписва своята абдикация в присъствието на военни и политици 2.03.1917-а

Следващите месеци в историята на Русия са бурни, изпълнени с много надежда, реформи и провали. Властта се люшка между привременното правителство (доминирано от социалисти и либерали) и Петроградския съвет на работниците и войниците.

Ленин пристига на 3-и април в Петроград от Цюрих. Германските тайни служби го вадят от смрадливата му квартира и го пращат в родината му в брониран влак. Те искат от него едно – да прекрати войната на Източния фронта. Берлин осигурява внушителни финансови средства за малката болшевишка партия. Само за месец пропагандните им материали достигат тираж от 1 милион. Руската полиция дори арестува курера, който пренася пачките с пари от германците за болшевиките.

Германците са смятали, че дори и да не успее да вземе властта и да спре руското участие във войната, Ленин ще успее да предизвика достатъчно смут и хаос в Русия.

Германците са смятали, че дори и да не успее да вземе властта и да спре руското участие във войната, Ленин ще предизвика достатъчно смут и хаос в Русия.

 

На 25 октомври (7 ноември нов стил) болшевиките правят преврат. Русия отново прави завой, този път към ужасяваща бездна. Мечтата на Владими Илич се сбъдва. Той наистина превръща Първата световна война в гражданска. Освен срещу „белите“, Ленин повежда война срещу милиони обикновени граждани на огромната страна. Болшевиките нападат и всички свои съседи, опитват да предизвикат гражданска война в Европа, върху пепелищата на Първата световна, върху костите на вече загиналите милиони …

България също е на мушката – у нас слугите на Москва организират политически убийства, Септемврийския метеж и атентата от Св. Неделя (1925г), най-кървавият в човешката история за шест десетилетия напред. Докато Москва отделя огромни средства, за война и терор, милиони измират от нарочен глад в Поволжието. Унищожението с глад ще бъде повторено от най-видния ленинец – Сталин в 30-те този път с „братята“ украинци …

Ленин изпълнява задачата, с която е пратен от германците в Петербург. През 1918-а в Брест-Литовск Русия капитулира пред Германия, Австро-Унгария, БЪЛГАРИЯ и Турция … НА ТРЕТИ МАРТ!




Comments

comments