Щастието на Граф Игнатиев – „Граф Лъжко“ от обесването на Апостола, или истините за които по националните медии крият

Янко Гочев

Руският посланик в Цариград (1864-1877) “ВИЦЕИМПЕРАТОРЪТ“ генерал граф Николай Игнатиев, известен още като “Граф Лъжко“ или “Лъжко паша“, замесен в серия антибългарски прояви по българския национален въопрос, отявлен враг на българския народ и на неговите борби за църковно-национална независимост и за политическо освобождение, като заточение на български владици, преследване на български революционери и разгрома на ТБЦК на Иван Касабов през 1868-1869г., разгром на БРЦК през 1872- 1873г. чрез внедряване на агенти в него и последващи техни предателства, довели до залавянето на Васил Левски, манипулиран и задкулисно дирижиран “съдебен процес“ срещу Апостола, довел до обесването му, както и фалшиво освобождение в Сан Стефан на 3 март 1878г., довело до създаване на “РУСКО-ДУНАВСКА ОБЛАСТ“, окупирана от руските войски с наложен ОКУПАЦИОНЕН ДЪЛГ и необратима разпродажба на българските земи на всички съседи на България.

16508608_2076646545895227_2019211496901880578_n

УКРИТ в учебниците по “история“ и от българския народ (вече разкрит) РУСКИ ДОКУМЕНТ ЗА АНТИБЪЛГАРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ГРАФ ГЕНЕРАЛ НИКОЛАЙ ИГНАТИЕВ. Укрит и в антибългарски псеводисторически предавания в БНТ, наречени История.бг. по небългарската, водеща се държавна телевизия Канал 1
От него става ясно, че “българоубиецът“ генерал Игнатиев е “ЩАСТЛИВ“ от поръчания от него сами и от Петербург успешен завършек на “Софийската афера”, т.е. убийството на Васил Левски и заточението на неговите другари, членове на БРЦК:

85413afdda2445204af4a25d9fe06c76

ДОКУМЕНТ ПО СЛУЧАЯ ЗА АНТИБЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА НА ГРАФ ИГНАТИЕВ в оригинал на френски език и в превод на блгарски език.

ОРИГИНАЛ
157. – le 25. Janvier 1873.233
№ 30.
Péra, le 18/30 Janvier 1873
Monsieur le Chancelier,
Ainsi que le signale notre Consul Général à Roustchouk
l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a reçu une
solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de
Constantinople n’a réussi à découvrir que quelques malfaiteurs.
Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins
précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la
mauvaise administration du pays, règne parmi les populations.
Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus
d’un complot.
Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de
Sophia est due à la modération du Grand Vizir qui cette fois
parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de
Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance
exagérée, il a recommandé à la Commission de ne pas dépasser
le but en poussant ses investigations au delà du strict
nécessaire.
J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect,
Monsieur le Chancelier
de Votre Altesse,
le très humble et très
obéissant serviteur
N. Ignatiew

ПРЕВОД
Доклад на граф Игнатиев
157. – 25 януари 1873.
№ 30.
Пера, 18/30 януари 1873.
Господин Канцлер,
Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил ЗАДОВОЛИТЕЛНО решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.
Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.
Безспорно е, че ЩАСТЛИВИЯ ИЗХОД от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал НАШИТЕ СЪВЕТИ. Вместо да
подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоя-
телствата преувеличено значение, той е препоръчал на
Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.

Имам чест да съм с най-дълбоко уважение
Господин Канцлер,на Ваше Височество,
най-смирен инай-покорен слуга Н. Игнатиев

ИЗТОЧНИК: ЦДА, Ф. 1318К, оп.1, а.е. 3740, л. 127-129; оригиналът се пази в: Архив внешней политики Российской империи, фонд Канцелярия, 1873 г., л. 202-203.

ПОСЛЕСЛОВ – Двама от тримата членове на извънредната комисия, която казионните историци наричат поради невежестово или слугинаж “съд“ са негови и репективно руски агенти – грузинецът Али Саиб паша – председател на комисията и предателят хаджи Иванчо Хаджипенчович, назначен за добрата “услуга“ издействана смъртна “присъда“ – на Васил Левски след 1878г. от руските окупационни власти за ВЪРХОВЕН СЪДИЯ в Княжество България. От Русия, с любов !

0093_yanko_gochev_001
В четвъртък, 9 февруари в зала „Вяра“ на Градската библиотека – София, заповядайте от 18.00 ч. на представянето на новата книга на Янко Гочев – „Убийството на Васил Левски – виновниците“
Янко Гочев е роден на 18.07.1975 г. в гр. Първомай, област Пловдивска. През 1996 г. завършва с отличен успех специалността „История и география“ в историческия факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий“ и придобива квалификация „магистър“. През 2005 г, отново с отличен успех завършва специалността „Право“ на Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Н. Рилски“, Благоевград с образователно квалификационна степен „магистър“ и професионална квалификация „юрист“. Между историята и правото, голямата му любов си остава историята, проявява траен и задълбочен интерес към българската военна история и дипломация и международните отношения. Книгите на Янко Гочев, особено обемистият му труд „Руската империя срещу България“ в 3 тома предизвикват много голям интерес, препоръчваме на всеки родолюбец да се запознае с неговите трудове. Виж тук.

Comments

comments