И ТОЙ ЛИ БЕШЕ „ФАШИСТ“?!

И днес метастазите на Москва у нас, редица партии, „граждански организации“, „общественици“ или пълчищата от тролове се опитват да лепнат петно на жертвите на Московските сатанисти. Наричат ги „фашисти“. При това лепят петното колективно, да вменят колективна вина – всички убити, преследвани, измъчвани, тероризирани, дори онези без съд и присъда били „фашисти“. За русофилите безродници, няма нищо свято, те са готови да хвърлят кал върху най-светлите, най-достойните деца на България, само за да възвеличаят своята сатанинска Россия … Единственото в, което са добри тези предатели е да разпростаняват лъжи и пропаганда. Виж един пример как го правят тук.

Янко Гочев

Отец Николай Йотов е родом от планинското село Батолци, близо до Ябланица. Завършва семинарията и работи като свещеник една година във Враца, седем години в с. Комарево, Плевенско, и след това се заселва трайно в Долни Дъбник, понеже съпругата му е оттам. В Долни Дъбник съдейства за строежа на един от най-хубавите християнски храмове в България. Този храм е копие в умален вид на храма“в. Александър Невски” в София.

Свещеникът Йотов бил изявен патриот и антикомунист. Защитавал идеята за обединена България, която тогава е въодушевявала българската младеж. Смело критикувал комунистите, знаейки за масовото унищожение на храмове и убийства на свещеници от болшевиките в Съветския съюз. Въпреки това, той не се е страхувал за живота си и споделял пред семейството си, когато наближила “Червената армия”: “Ако има някой виновен, може и да пострада, но за нас такава опасност няма и никакъв съд не би могъл да ме обвини”.

10959303_1713318992227986_6071503246312455197_n

И наистина никакъв “народен съд” не е могъл да го обвини, дори и самите “антифашисти“ след това признават, че отец Йотов бил невинен.

Но в онези дни – в нощта на 2 октомври 1944 г., комунистите първо убивали, а после малко се интересували от това кой бил виновен.

В деня на убийството свещеникът си бил вкъщи. Към седем и половина вечерта дошъл един младеж и го повикал при кмета за справка. Отива в кметството и там го затварят в мазето – арестуван от Христо Танов (Тангото) и Иван Макарски. След 1990 г. и двамата отричат участието си в арестуването. След свидетелски показания и очна ставка променят версията си и признават, че двамата арестувани от Долни Дъбник са предадени на неизвестни лица от Държавна сигурност. Впоследствие били откарани край река Вит, близо до града и убити по особено жесток начин с кирки и лопати, за да не се вдига шум. Дори единият от убийците се хвалил пред приятели и казвал: “Трудно излиза човешката душа”. Въпреки тези данни осъден за убийствата няма и лобното място не е намерено.

Един случай след убийството на отец Николай се запечатил трайно в паметта на двамата му сина. При разквартироването на руските войски в Долни Дъбник, един пиян руски войник почукал на вратата с шмайзер в ръка: “Туда фашистов, надо разстрелят!” Излязла разтреперана майката с двете деца. Добре, че хора се намесили и предотвратили ужасната трагедия, която могла да последва. Но кошмарите на цялото семейство продължили дълго в съзнанието и сънищата им. Явно това било провокация на някой от местните комунисти.

Председателят на “антифашисткия съюз“ в града Димитър Пойчев казва: “За отец Николай не мога да кажа, че е бил крайно лош човек, но даваше тон на властта към кого как да се отнася и аз съм от тия, дето са пострадали от тая дейност”. С какво е пострадал не можа да каже, за други пострадали също не можа да се досети.

Друг от “антифашистите“ казва, че всички попове били “фашисти“ и затова са заслужили участта си.

След години, за докторската защита на д-р Николов (син на отец Николай) потрябвала характеристика от местната партийна организация. Дали му я, защото знаели, че отец Николай бил невинен. Но днес тези комунисти си спомнят, че имали големи проблеми на партийно ниво заради това.

Д-р Иван Николов разказва следната история: “Младите хора, които са извършили трите убийства – на моя баща, на Иван Ветов и на свещеника от Горни Дъбник Васил Вълков, в страха си от извършеното преминават през река Вит и мокри се крили в една колиба. Развиват пневмония и умират. Майката на едно от момчетата видяла джобния часовник на баща ми у починалия си син, но не позволила да го сложат в гроба на сина й, защото бил на попа и не било редно да бъде там. После го носил брат му, който след години загива при автомобилна катастрофа. Семейството решава, че този часовник им носи нещастие и след демократичните промени ми го върнаха.”

Черното петно върху фамилията на убития свещеник остава. Някои от местните си спомнят, че ги било страх да отидат дори на сватбата на д-р Николов. Днес най-голямата мъка за близките на отец Николай Йотов е, че не знаят къде е гробът му, за да запалят свещ и да направят помен…

 

0093_yanko_gochev_001Янко Гочев е роден на 18.07.1975 г. в гр. Първомай, област Пловдивска. През 1996 г. завършва с отличен успех специалността „История и география“ в историческия факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий“ и придобива квалификация „магистър“. През 2005 г, отново с отличен успех завършва специалността „Право“ на Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Н. Рилски“, Благоевград с образователно квалификационна степен „магистър“ и професионална квалификация „юрист“. Между историята и правото, голямата му любов си остава историята, проявява траен и задълбочен интерес към българската военна история и дипломация и международните отношения. Книгите на Янко Гочев, особено обемистият му труд „Руската империя срещу България“ в 3 тома предизвикват много голям интерес, препоръчваме на всеки родолюбец да се запознае с неговите трудове. Виж тук.

Comments

comments