На 1-и февруари позорното мълчание на Българската православна църква е платено с мъченическата смърт на забравени духовници

На 1-и февруари пред сгушеният, встрани, почти незабележим мемориал, до паракликса пред НДК, София отново ще се съберат граждани и общественици. За пореден път ще си спомним за една черна дата в българската история, за която малко се знае, за която нищо не се учи в учебниците. На този ден почитаме десетките хиляди жертви на московския комунизъм в България, сред които има стотици духовници. Българската православна църква мълчи позорно на този ден … През годините БПЦ не почете с присъствие скромното отбелязване на тази дата при параклиса пред НДК. (Виж за събитието във ФБ тук, от 11 до 14 часа, ел. ред.)

*Бележка: Заглавието е на Контра Пропаганда

Янко Гочев

Една от жертвите на комунистическия терор след 9.IX.1944г. е архимандрит Ириней. Светското му име е Донко Попконстантинов. Роден е през 1910 г. Израства в голямо патриархално семейство. Баща му Константин е свещеник.

Той построява подуенския храм в София и дълги години е председател на църковното настоятелство при храма.

Първоначалното и прогимназиалното си образование получава в София. През 1924г. постъпва в Софийската духовна семинария, след което продължва образованието си в Богословския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“. През юни 1931г. отива да следва като стипендиант в Кишиневския богословски факултет. През 1934г. завършва богословие в Кишинев с титлата „лисансие по богословие“. По препоръка на Софийския митрополит Стефан кандидатства за стипендия в Рим, където освен Ориенталския институт, записва философия и право.

1009045_1396762170550338_2028656834_o
През 1937г. е доктор по философия на Римския държавен университет,а езиците, които усвоил, са 6 – руски, румънски, италиански, френски, немски и английски. Няколко престоя в Англия разширили още повече знанията му. Отказва предложения му висок сан от Англиканската църква.

Завръщайки се в София, е назначен за учител възпитател в Софийската духовна семинария. Като преподавател се отличавал с високи знания и култура, а като възпитател – със строгост по отношение на дисциплината и семинарския ред. Семинаристите го обичали. Събирали се около него с голяма любов и той беседвал с тях. Там направил най-сериозната стъпка в своя духовен живот. На 4.XII.1937г. е подстриган за монах и ръкоположен за иеродякон от Софийския митрополит Стефан. Приема името Ириней.

През 1941г. е назначен за протосингел на Софийската митрополия. После става архимандрит. Проповедите му силно впечатлявали с дълбока и чиста духовност. Като вижда рушителната сила на нахлуващия атеизъм у нас той превежда от румънски език книгата „Християнство и комунизъм“ на румънския свещеник проф. В. Йорданеску. Арх. Ириней
пише статии, публикува проповеди срещу безбожните идеи. В проповедите си в столичните църкви разобличава атеизма.

Още в първите дни след преврата на 9.IX.1944 г. брат му Борис му предлaгa да се укрие, докато се укротят страстите. Арх. Ириней успокоил брат си, че няма за какво да се крие. За сана му и за неговата извисена душа това било унизително. Нищо лошо не е направил и не прави. Като всички духовници изповядва вярата си, а с политика не се занимава. Съвестта му била чиста. Той не знае, че е в “черния списък“ на комунистите за ликвидиране.

На 20.IX.1944г. изненадващо на бюрото му е оставена бележка. Това е заповед за освобождаване от длъжността протосингел на митрополията, издадена от митрополит Стефан. Три дни след освобождаването му от поста, арх. Ириней изчезва безследно. Жив е изгорен от комунистите в местността между Годеч и Трън. Гробът му е неизвестен.

 

0093_yanko_gochev_001Янко Гочев е роден на 18.07.1975 г. в гр. Първомай, област Пловдивска. През 1996 г. завършва с отличен успех специалността „История и география“ в историческия факултет на ВТУ „Св. Кирил и Методий“ и придобива квалификация „магистър“. През 2005 г, отново с отличен успех завършва специалността „Право“ на Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Н. Рилски“, Благоевград с образователно квалификационна степен „магистър“ и професионална квалификация „юрист“. Между историята и правото, голямата му любов си остава историята, проявява траен и задълбочен интерес към българската военна история и дипломация и международните отношения. Книгите на Янко Гочев, особено обемистият му труд „Руската империя срещу България“ в 3 тома предизвикват много голям интерес, препоръчваме на всеки родолюбец да се запознае с неговите трудове. Виж тук.

Comments

comments