САЩ спаси милиони руснаци от гладна смърт, в замяна бяха хулени от Москва, а безброй бяха екзекутирани като „американски шпиони“

Бележка: Заглавието е на Контра Пропаганда. Оригинално заглавие – Как САЩ спасиха гладуващата Съветска Русия: Филм на PBS разказва за изследване на университета в Станфорд за глада от 1921-1923-а.

Автор Синтия Хевън, превод от тук.

Транспортна колона на Американската Помощна администрация на замръзналата Волга в Царицин (днес Волгоград). Фото: Институт „Хувър“

Транспортна колона на Американската Помощна администрация на замръзналата Волга в Царицин (днес Волгоград), 1921-а. Фото: Институт „Хувър“

Царевично зърно, какао, кондензирано мляко, бял хляб и захар.

Това е американското меню за милионите гладуващи в Съветска Русия по време на глада от 1921-23 година – една от най-големите хуманитарни катастрофи в Европа след Черната смърт. Облекчаването на глада е ръководен от Хърбърт Хувър, когото биографите му възхваляват като човека, спасил повече животи от колкото всеки друг, живял когато и да било.

Хърбърт Хувър, директор на ARA. Организацията спасява десетки милиони граждани на Съветска Русия от гладна смърт. По-късно президент на САЩ. Към това следва да добавим, че освен помощ за гладуващите в Русия, Хувър е организатор на измъкването на 120 000 американци, които не успяват иначе да се приберат от Европа при началото на Първата Световна война; а също така и организира спасяването на близо десет милиона белгийци от гладна смърт по същото време – бел. прев.

Хърбърт Хувър, директор на ARA. Организацията спасява десетки милиони граждани на Съветска Русия от гладна смърт. По-късно президент на САЩ. Към това следва да добавим, че освен помощ за гладуващите в Русия, Хувър е организатор на измъкването на 120 000 американци, които не успяват иначе да се приберат от Европа при началото на Първата Световна война; а също така и организира спасяването на близо десет милиона белгийци от гладна смърт по същото време – бел. прев.

Историята е разказана в документалния филм на PBS „American Experience“ «Големият глад», чието разпространение зпочна на 11 април 2011-a. Виж за филма тук. – бел. ред.

Филмът е базиран на изследването на учения от Станфърд Бертран Патено „Голямото шоу в Бололенд: Американската спасителна експедиция в Съветска Русия по време на глада от 1921“.

Светът смътно си спомня ужасния глад, нито американската помощ, която го намалява, като по този начин създава вероятно първия случай, в който толкова значима помощ се оказва на враг. Патено казва, че реакцията на обикновения американец за този изумителен факт е „Как така никога не съм чувал за това?“.

Патено, който е асистент в Института Хувър, измъква историята от забравата на архивите с една високо оценена книга и последващ документален филм. Книгата е базирана на архивите на Института Хувър, който съдържа огромен брой документи на Американската спасителна администрация (American Relief Administration – ARA). Освен това използва семейни албуми, дневници и писма от служители на ARA и техните семейства.

Хърбърт Хувър, който често е критикуван за своя президентски мандат, съвпаднал с началото на Голямата депресия, е изненадващ герой за Патено. Хувър постъпва в Станфърд през 1891, годината, в която Университетът е основан и се дипломира като геолог през 1895. Става минен инженер и заради работата си обикаля целия свят. През Първата свтовна война, повече от десетилетие преди да стане президент, Хувър организира помощ за седем милиона белгийци, живеещи под германска окупация.

След края на войната САЩ са помолени да хранят десетки милиони от 21 засегнати от войната нации. Хувър е назначен за шеф на новосъздадената ARA.

Пет деца, жертви на глада от селището Бузулук, Русия. Големият глад в Съветска Русия през 1921-а, е бил най-голямата европейска трагедия от епидемията от Черната чума в Средните векове.

Пет деца, жертви на глада от селището Бузулук, Русия. Големият глад в Съветска Русия през 1921-а, е бил най-голямата европейска трагедия от епидемията от Черната чума в Средните векове.

Нищо не е подготвило екипът на ARA за това, което виждат в най-голямата нация в света, в Съветска Русия. Транспортната система на комунистическата държава е в хаос, климатът е суров, болшевишкото правителство е недоверчиво и шпионира американските работници по доставките и размерът на катастрофалния глад, засегнал 16 милиона души е в своя пик през 1921 година.

Гладът, задълбочен от масовите реквизиции на зърно, проведени от съветското правителство в предишните години, убива по сто хиляди души на седмица. По данни на Съветите от 1920 нататък от глад са умрели пет милиона души, макар по други оценки цифрата да е 10 милиона.

Хората са принудени да ядат плевели, смесени със смлени кости, дървесна кора и смола, както и коне, кучета, котки, плъхове и сламата от покривите. Правителството полага усилия да спре продажбата на човешко месо и слага охрана на гробищата, за да предоврати кражбата на трупове.

„Видях купища полуголи трупове, замръзнали в най-гротескни пози, с ясни следи, че са били плячка на скитащи кучета. Гледката на тези тела няма да забравя никога“ – пише Уилиам Шафрот, син на губернатора на Колорадо и служител на ARA в Съветска Русия.

Писмата му припомнят посещението на сиропиталище в град Казан на Волга с деца изпохапани от въшки, „скупчени заедно като в наказателна колония“.

Повечето са или сираци, или изоставени от родителите си.

„Видях изпосталели малки скелети, чиито изпити лица и крака като клечки за зъби свидетелстваха за истината в доклада, че от тях умират по една дузина дневно – пише той. – Вонята беше непоносима“.

Друг американец описва 283 деца, наблъскани в три стаи, в град Самара.

Жителите на село Василевка, Самарска област, благодарят на американците за хранителните помощи, 1922-а.

Жителите на село Василевка, Самарска област, благодарят на американците за хранителните помощи, 1922-а.

Първите американски кораби с храна пристигат в Съветска Русия през септември 1921 година. През декември Конгресът одобрява изпращането на царевица и пшеница за 20 милиона долара в гладуваща Русия. Около 300 души от спасителната администрация потеглят из непознат терен – често на кон, с камила или шейна – да оценят нуждите и да организират складове за милионите бушели царевица и стотиците хиляди тонове зърно, които започват да пристигат в руската централна област през март 1922 година.

Усилието получава похвала от международната общност за неговата ефективност, постоянство и изобретателност. През август 1922 г., пет месеца след като продоволствието стига до отдалечените селища, ARA храни почти 11 милиона души дневно в 19 хиляди кухни. ARA наема 120 хиляди съветски граждани, за да помагат в това начинание.

Една от оцелелите, Зикра Ибрахимова, се появява във филма на PBS.

„Хората наричаха тази помощ „Америка“ – казва тя. – „Така че на нас ни раздаваха „Америка“. У дома хората готвеха супа от нея и хранеха децата си. Това, разбира се, беше голяма помощ за нас. баща ми казваше: Виж, американците направиха нещо добро, изпратиха ни помощ“.

Зърно от американския Среден запад, засято през пролетта на 1922 година, дават увереност, че гладът няма да се върне.

През юли 1922 година, писателят Максим Горки пише на Хувър от името на Съветското правителство, да благодари за помощта.

„Вашата помощ ще влезе в историята като уникално, гигантско постижение, достойно за най-голяма слава, което за дълго ще остане в паметта на милиони руснаци, които вие спасихте от смърт“ – пише той.

Контра Пропаганда: Москва не изразява признателност на САЩ за спасяването на милиони нейни гражани от гладна смърт. Точно обратното, Пропагандата на Кремъл хули САЩ, сее омраза към Америка, крещи за "американските шпиони" и осъжда, праща в робски лагери и екзекутира милиони граждани на СССР по измислени обвинения, че са агенти на САЩ. Големият глад от 1921-1922-а е предизвикан от бруталната политика на Москва срещу земеделците и частните собственици, начеването на няколко войни със съседите (Финландия, Прибалтика, Полша, Украйна, в Кавказ и Средна Азия). Докато населението на Съветска русия гладува Москва отделя огромни средства и за развиването на мащабна терористична дейност в Европа. Например в България 1923-а Москва организира Септемврийския метеж, а през 1925-а с богатото финансиране на Съветска Русия у нас е извършен най-кървавият атентат в човешката история за 6 десетилетия напред от 16 април 1925-а, в храм "Св. Неделя", София, чиято цел е обезглавяването на целия български политически и военен елит. Умират над 200 души ... 18 висши офицери (генерали, полковници, майори), депутати, търговци, стругари, стражари, ученици, деца ... Това е #раSSия.

Контра Пропаганда: Москва не изразява признателност на САЩ за спасяването на милиони нейни гражани от гладна смърт. Точно обратното, Пропагандата на Кремъл хули САЩ, сее омраза към Америка, крещи за „американските шпиони“ и осъжда, праща в робски лагери и екзекутира милиони граждани на СССР по измислени обвинения, че са агенти на САЩ. Големият глад от 1921-1922-а е предизвикан от бруталната политика на Москва срещу земеделците и частните собственици, начеването на няколко войни със съседите (Финландия, Прибалтика, Полша, Украйна, в Кавказ и Средна Азия). Докато населението на Съветска русия гладува Москва отделя огромни средства и за развиването на мащабна терористична дейност в Европа. Например в България 1923-а Москва организира Септемврийския метеж, а през 1925-а с богатото финансиране на Съветска Русия у нас е извършен най-кървавият атентат в човешката история за 6 десетилетия напред от 16 април 1925-а, в храм „Св. Неделя“, София, чиято цел е обезглавяването на целия български политически и военен елит. Умират над 200 души … 18 висши офицери (генерали, полковници, майори), депутати, търговци, стругари, стражари, ученици, деца … Това е #раSSия.

Но това не се случва. Съветските лидери имат интерес този епизод от тяхната история да се забрави и изопачи и го пренаписват, разказвайки басни за заговорничещи американски шпиони, инфилтрирали се да извършват актове на саботаж под прикритието на благотворителността.

„Правителството на Ленин никога не признава хуманитарните мотиви на американците“ – казва награждаваният продуцент на филма на PBS Остин Хойт.

От американска страна репутацията на Хувър като провален президент затъмнява хуманитарните му постижения. Виждат го като човек, който спасява Русия, но не успява да спаси своите съграждани от икономическата спирала на Голямата Депресия.

Сталинският геноциден глад в Украйна, по време на който поне пет милиона селяни умират от глад през 30-те, погребва спомена за по-ранната катастрофа.

Това е неуместно. Според биографа на Хувър Джордж Неш, „Хувър е истинското начало на подхода, който се свързва с Америка през последните сто години, че където и по света да се случи хуманитарна трагедия, независимо дали от война, глад, революция, тайфун или земетресение, американците ще са там, за да организират помощта“.

На Патено, който придобива докторска степен в Станфърд през 1987 г., му отнема 14 години да напише „Голямото шоу в Бололанд“ и през 2003 книгата получава наградата „Маршал Шулман“. Но филмът на PBS, финансиран главно от Националната фондация за хуманитарни науки, е по-вероятно да вкара това парче от историята по-сериозно в общественото съзнание.

През 1990 г. Патено се среща с Шафрот, който живее в старчески дом в Роли, Северна Каролина. „Той е единственият оцелял доброволец, с когото се срещнах. Всички други са вече покойници“ – казва Патено.

96-годишният мъж, който някога е отговарял за 16 хиляди руски работници и 900 кухни, е облечен в официален костюм за срещата.

„В края на 90-минутната ни среща, когато стана ясно, че той е много уморен, аз станах да си вървя.

Той се изправи, разтърси ръката ми и каза отпаднало: „Аз чаках да дойдете“ – спомня си Патено.

Шафрот, който умира на следващата година, не упреква Патено за забавянето. „Твърде дълго беше чакал да дойде някой историк, на когото да разкаже историята си“.

Comments

comments