НА ТАЗИ ДАТА: Когато „мирните“ танкове на Москва газеха хора във Вилнюс и се изкова независимостта на Литва

c06ff6uxgaeqew4НА ТОЗИ ДЕН

На 13 януари 1991-а е връхната точка в борбата на литовците за независимост от Москва. От 11 до 13 януари са знаменитите събития във Вилнюс и цяла Литва, които бележат окончателното откъсване на прибалтийската държава от Империята на злото. Загиват 14 души, а 702 са ранени.

СССР окупира Литва в 1940. Прибалтийските държави попадат в сферата на влияние на Москва по договора между Сталин и Хитлер за подялба на Европа от 27 август 1939-а, с който се отварят вратите за Втората световна война.

Окупацията на Литва, Латвия и Естония от Москва за период от 50 години (с кратко прекъсване след нахлуването на Хитлер от юни 1941-а) е най-черната страница в историята на тези държави. Чудовищен терор, асимилация, насилствена русификация, депортации-етнически прочиствания, заселване на руснаци с цел промяна етническия облик на Прибалтика са политиките, с които Империята на злото се стреми да смачка и унищожи тези малки народи.

Времето обаче не стига на Москва. Разпада на робовладелската държава СССР е неизбежен. Хилавата икономиката, огромните разходи за армия и служби, повсеместната корупция, водят до колапс. Жадният за външни кредити СССР трябва да се съобразява с цивилизования свят (Западна Европа, САЩ, Япония). Михаил Горбачов играе ролята на комуниста с човешко лице, който да измъкне пари от Запада, докато в СССР, КГБ и върхушката на КПСС осъществят така належащите реформи, че собствеността да се прехвърли в техните частни ръце.

Центробежните сили обаче са твърде силни и Империята на злото е не може да заглуши стремежа за свобода, нито може да си позволи да го смачка с терор, както го е правела в миналото. Иначе Западът просто ще спре кранчето. Първи започват открито да се борят за независимост прибалтийците, които на 27-и август 1989-а (на 50-годишнината от договорът между нацистите и Москва за подялба на Европа) организират 600 километрова непрекъсната жива верига между трите столици на Литва, Латвия и Естония. В нея участват 2 милиона души.

Литва декларира независимост от СССР на 11 март 1990-а. Събитието е последвано от период на напрежение с Москва. Незабавно съветски десантни части са пратени да окупират големи административни сгради във Вилнюс. Москва налага икономическа блокада между април и юни 1990-а, което води до недостиг на важни продукти. Москва се опитва да подкопае волята на литовците за независимост.  Инфлацията надхвърля 100%. През януари 1991-а литовското правителство е принудено да повиши цените на стоките няколко пъти.

В тази ситуация Москва се опитва да насъска вражда и да създаде етническо напрежение между литовци, руснаци и поляци (също малцинство в прибалтийската държава). Доклад на Human Rights Watch показва, че Кремъл е инсталирал пропагандни платформи с тази цел във Вилнюс и осъществява редица активни мероприятия, за да предизвика конфликти. Агентурата на Москва организира протести на „Русофонското население“, което в последствие се използва от Кремъл, за да изпрати армия и специални части в Литва.

На 8-и януари избухват сблъсъци с подпомаганата от Москва организация „Единство“, които се опитват да щурмуват парламента, но са спрени от силите за сигурност с водни оръдия. Въпреки че повишението на цените е отменено с решение на Върховния съд на Литва, нивото на провокации и сблъсъци на „Единство“ и Комунистическата партия ескалира. По време на радио и телевизионно обръщение председателят на парламента Витаутас Ландсбергис призовава литовците да се съберат около главните сгради във Вилнюс, за да ги опазят от провокираните от Москва банди.  Същия ден премиерът Казимира Прунскиене се среща с Горбачов, който отказва да даде гаранции, че Кремъл няма да се намеси военно.

На 8 и 9-и януари специални части на СССР (Алфа и парашутисти от 76-а въздушно-десантна дивизия от Псков) са транспортирани до Литва със самолети. Обяснението на Москва е, че тези части са пратени за да гарантират конституционния ред и върховенството на закона в Литовската ССР и Съветския съюз. На 10-и януари Горбачове говори пред Върховния съвет на СССР, където настоява за налагане на „Конституцията на СССР в Литва и отмяната на всички анти-конституционни закони“. Той също така заявява, че е възможна военна интервенция в рамките на дни. Когато литовските официални лица искат гаранции от Москва, че няма да изпраща военни сили, Горбачов не отговаря.

Председателят на парламента Витаутас Ландсбергис (в дясно). Той остава на своя пост окуражава, говори и мотивира своите колеги депутати и обикновени граждани да не свалят защитата на Народното събрание във Вилнюс. Той е един от националните герои на Литва, по -късно печели президентските избори на страната.

Председателят на парламента Витаутас Ландсбергис (в дясно). Той остава на своя пост окуражава, говори и мотивира своите колеги депутати и обикновени граждани да не свалят защитата на Народното събрание във Вилнюс. Той е един от националните герои на Литва, по -късно печели президентските избори на страната.

11 януари

На следващия ден сутрина на Ландсбергис и правителството е представен ултиматум от още една хибридна московска организация „Демократичния конгрес на Литва“, в който се настоява властите в Литва да се подчинят на Горбачов до 15:00 същия ден. Около обяд съветски военни част окупират няколко сгради във Вилнюс и други части на страната, в които се помещават информационни агенции, телевизии, министерството на отбраната, гари и др. Руските военни стрелят и раняват няколко цивилни и невъоръжени, които се опитват да ги спрят. В 15:00 на прес-конференция директорът на идеологическия отдел на Комунистическата партия на Литва Джуозас Джермалавициус обявява създаването на „Национален комитет за спасение на Литовската ССР“ и че от сега нататък това ще е единствената легитимна власт в Литва. Външният министър на Литва протестира пред СССР зарадуи агресията на московските воени в Литва.

12 януари

Среднощно заседание на Народното събрание на Литва. На него председателят Ландсбергис съобщава, че се е опитвал три пъти неуспешно да говори с Горбачов. Заместник-министъра на отбраната на СССР Владислав Ачалов пристига в Литва и поема контрола върху всички военни операции. Хора от цялата страна се стичат във Вилнюс и обграждат главните стратегически сгради – Парламента, сградите на централните радио и телевизия, телевизионната кула и телефонната централа. В 0:30 съветски военни завземат базат на вътрешното министерство във Вилнюс. След това неуспешно се опитват да превземат полицейската академия във Вилнюс. В 11:20 сутринта съветски военни атакува граничен пункт близо до градчето Варена. Няколко гранични пункта са атакувани от СССР, има убити граничари. В страната започва да се надига цивилна съпротива срещу армията-купатор на Москва. Съветски военен камион се сблъсква с цивилно МПС в Каунас и убива един а трима са в болница. Съветска военна колона е забелязана късно вечерта да напуска военна база във Вилнюс в посока центъра. Партийци от Комунистическата партия инструктират специалните „работнически“ групи т.нар. „Дружини“ да бъдат готови за извънредни събития. Група, която твърди че са от „Комитета за национално спасение“ обявява, че е техен дълг да вземат властта в Литва, за да избегнат икономически колапс и гражданска война.

vilnius-1991-army-13-705-n13 януари

Рано, в полунощ е забелязана още една военна колона, която се придвижва към телевизионната кула. При пристигането си в 1:25 пред ТВ кулата, танкове откриват стрелба с халосни снаряди, което чупи прозорци на близки сгради а много протестиращи оглушават. Половин част по-късно танкове и войници са обградили изцяло телевизионната кула. Съветски войници стрелят с истински муниции над главите на протестиращите и в тълпата около сградата. Танковете тръгват право към хората. 14 души са убити в атаката, двама от тях са прегазени от танкове а останалите са убити от изстрели. От приятелски огън загива и военен от Алфа, Виктор Щатских. Малко по-късно бронирани машини и танкове обграждат страдата на радио-телевизионния комитет. Военните стрелят

Една от жертвите, прегазена от московсите танкове и шествието в нейна памет.

Една от жертвите, прегазена от московсите танкове и шествието в нейна памет.

с реални муниции в сградата над главите на хората. Живото телевизионно предаване е прекъснато от нахлулите съветски военни. Половин час по-късно обаче в 2:30 малко телевизионно студио от Каунас излиза в ефир неочаквано. Техник към една семейна програма, предаваща от студиото веднъж седмичо, излиза в ефир и призовава всеки, който може да помогне да разпространи по света новината за убийствата на невъоръжени, цивилни литовци от съветската армия. Студиото незабавно е заплашено по телефона да спре излъчванията. В 4:00 обаче се получава потвърждение, че Шведска новинарска станция е уловила сигнала и започва излъчване на новината по целия свят. Незабавно следва ново телефонно обаждане от съветските военни с много по-мирен тон. В него се уверява, че на студиото няма да бъде попречено да работи. Всичко това е излъчено на живо в ефир.

Обсадата на телевизонната кула е прекратена. Съветските военни се прибират в казармите си. На сутринта още повече литовци се стичат в центъра на Вилнюс, за да защитят важните сгради от съветската агресия.Над 50 000 се събират само пред парламента. Опитът за повторна окупация на Литва е очевидно провален.

hqdefaultСлед събитията Горбачов заявява, че литовските „работници и интелектуалци“, които се възмущавали от анти-съветските емисии на литовските медии били изхвърлени и бити в парламента. Тогава, той продължава, тези „работници и интелектуалци“ помолили военните командири във Вилнюс да им осигурят защита. Военният министър на Москва Дмитрий Язов, вътрешния министър Борис Пуго и Горбачов настойчиво твърдят, че никой не е давал заповеди за военните операции във Вилнюс и цяла Литва. Язов твърди, че литовските националсити се опитвали да създадат „буржоазна диктатура“ … Пуго твърди публично в националните телевизии, че протестиращите първи открили огън срещу съветските военни …

Въпреки че окупацията на сгради, бази и цели райони в Литва вкл. и военни акции продължава и в следващите месеци, такава значителна военна операция като тази от 13-и януари Москва не повтаря. Рязката реакция на Запада, както и силната реакция на свободното гражданско общество в Русия поставят Кремъл в позорна и безпомощна ситуация. На 31-и януари Вилнюс и Москва подписват споразумение.
Първата държава признала литовската независимост, още преди референдума е Исландия.
На 9-и февруари 1991-а в Литва се провежда референдум. На него гласуват 84.73% от гласоподавателите.  90.47% гласуват за пълна независимост на Литва. Така приключва откъсването на Литва от лапите на най-мракобесната империя в историята на човечеството – Московската.

 

 

Comments

comments